Валери Димитров: Има твърде широка рамка за сделките с държавно и общинско имущество

- Г-н Димитров, как си взаимодействат Сметната палата и Народното събрание?

- Сметната палата полага усилия за по-тесни и трайни връзки с парламента и за създаването на парламентарна подкомисия към бюджетната комисия, пред която ще бъде отчитано изпълнението на държавния бюджет и в която ще се разглеждат нашите доклади. Това ще бъде т.нар. "комисия по публична отчетност".

- Къде другаде съществува такъв модел?

- В много държави. Във всички държави от англо-саксонския правен кръг - САЩ, Великобритания, Нова Зеландия, Канада, Австралия, Ирландия, ЮАР. Подобни комисии има и в повечето европейски страни.

Те институционализират връзката между Сметната палата и парламента най-вече по повод на бюджетния процес.

- Какъв е смисълът от съществуването на такава комисия?

- Тя осигурява пълнотата на бюджетния процес. Бюджетът се приема от парламента, след това парламентът трябва да отчете неговото изпълнение.

Пред комисията отделните разпоредители с бюджетни кредити като министрите, председателите на комисии и ръководителите на агенции ще отчитат изпълнението на бюджета текущо, оперативно, в цялата му технологична пълнота.

Чрез създаването на такава комисия ще има постоянен контрол от страна на законодателната власт за това как изпълнителната и съдебната власт харчат бюджетните пари.

Тази комисия освен това ще бъде специализирана за докладите на Сметната палата. В нея ще бъдат разглеждани всички доклади, които се отнасят до дейността на разпоредителите с бюджетни средства.

- Преди известно време бяхте обявили, че Сметната палата ще прави одити на сделки и замени с държавно и общинско имущество. Започнаха ли тези одити?

- Одитите започват от началото на юли, предстои да одобрим методиката за осъществяването им. Те като цяло трябва да приключат в края на годината.

- Ясни ли са сделките, които ще бъдат проверявани?

- Проверяваме най-рисковите сделки - замените, апортите и разпорежданията с дялови участия в държавни и общински дружества. Те са най-рискови, защото са без състезателни процедури, без някакви особени законови изисквания. Там където няма такива сделки, ще проверим продажби и наеми.

- Има ли списък от конкретни сделки, които ще проверява Сметната палата?

- Това ще бъде уточнено в процеса на одита. Ние одитираме периода от 1998 до 2005 г. Предвидили сме 18 по-големи общини - Столична, Бургас, Варна, Пловдив, Русе и др., девет министерства, областните администрации във Варна, Бургас, Благоевград, Пловдив и София и Агенцията по заетостта.

- Ще проверявате ли сделките, за които се водят дела?

- Те може да бъдат проверени. Идеята обаче не е да бъдат проверени сделките една по една, а да бъде одитиран начинът, по който държавните и общинските органи управляват и се разпореждат с такива активи.

- Какво става, ако изникнат данни за престъпление - сезирате прокуратурата ли?

- Сезираме прокуратурата, но проблемът е в това, че в огромната си част тези сделки са законосъобразни.

- Защо се получава така?

- Това не е случайно, те са в рамките на закона. Такова е действащото законодателство. То не поставя никакви изисквания за начина, по който сделките се осъществяват.

Законът е създал много широка рамка и е предоставил пълна свобода. Един държавен или общински орган може да извърши такива сделки по много разумен начин. И обратното.

Може да ги осъществи по най-безобразен начин. Практика е подобен вид сделки да водят до скрита приватизация. Всичко ще бъде в рамките на закона.

Законосъобразността трудно може да бъде поставена под въпрос - това е извод, който и сега може да бъде направен. Въпросът е да се проследи целесъобразността на тези сделки, защото това е проблемът.

- Как може да се затвори тази широка врата в законодателството?

- Трябва да се внесат промени в законодателството. Една от целите на нашия одит е да се направят предложения за промени например в законите за държавната собственост, за общинската собственост, за местното самоуправление и местната администрация, за местните бюджети.

- Наскоро изтече срокът, в който лицата, заемащи висши държавни длъжности, трябваше да подадат декларации за имуществото и доходите си през 2005 г. Колко от задължените лица спазиха срока?

- Засега не можем да предоставим пълен анализ на данните, защото все още декларациите се получават и обработват.

- Възникна въпросът за проверка доколко е реално това, което се декларира. Какво се предвижда в тази насока?

- Има работна група към Министерския съвет, която изготвя промени в закона. Предвижда се проверката за истинността на декларациите да бъде извършвана от Националната агенция за приходите съвместно с други държавни и общински органи.

- Какви ще бъдат последствията за тези, които са излъгали в декларациите си?

- Възможно е да се стигне до наказателно производство, а паралелно с това и до данъчни ревизии и допълнително облагане на доходите.

- След последните промени в Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, по-прозрачно ли стана имотното състояние на властта според вас?

- Според мен да. Защото досега само медиите имаха достъп до тези данни. Сега вече всяко заинтересувано лице ще може да получава копие от декларациите.

- Как ще става това?

- От 1 юни всяко лице вече може да получи достъп до декларациите от 2005 г. Законът казва, че декларациите до 2004 г. може да се разкриват само със съгласието на титуляря. Но за тези от 2005 г. достъп се получава, след като се подаде молба и се плати минимална такса от 2 лв.

- Има ли вече подадени молби?

- Журналисти от БНТ са поискали копия от над 70 декларации.

- А няма ли интерес от обикновени граждани?

- Има един гражданин, който се е явил и е поискал копие. Предполагам, че с всеки изминал ден ще има все по-голям интерес.

- Как Сметната палата се готви за контрола върху средствата от европейските фондове?

- Структурните и кохезионният фонд ще бъдат проверявани от одиторите в две специализирани отделения, които са натрупали опит с предприсъединителните фондове.

В момента се формира окончателно институционният механизъм за управление на средствата от еврофондовете. Все още не е изградена изцяло системата от органи, които оперативно управляват тези пари, и това беше една от забележките в мониторинговия доклад.

- Какво показват одитите на Сметната палата за парите от ЕС досега?

- Засега не показват нищо обезпокоително. Не мога да кажа, че има драстични нарушения. Държавните органи са си вършили работата

Нашият контрол не е тотален, а селективен. Не проверяваме всички фондове, програми, средства. По-скоро смятаме, че трябва да бъдат установени надеждни системи за управлението на средствата и именно върху това ще съсредоточим проверките.