З а една година българският потребител мина през три различни фази - на шок от рязко покачващите се цени през лятото на 2007 г.; през примирение с продължаващото поскъпване през края на миналата и началото на тази година; до известно успокоение, че инфлацията през 2008 г. може би няма да достигне двуцифрени стойности.
Инфлацията, измерена според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ ? по методологията на "Евростат"), достигна 14% през май 2008 г. спрямо май 2007 г., което е рекорд от 1998 г. насам, и е втората най-висока инфлация в ЕС след Латвия (17%). Трябва да се има предвид обаче, че тази стойност включва акумулираното поскъпване от миналата година.
Натрупаната инфлация от началото на тази година (май 2008 г. спрямо декември 2007 г.) е и 5,2% спрямо ХИПЦ, и 4,7%, измерена според националния индекс.
Поскъпването на живота в България през последната една година се дължи най-вече на по-високите цени на храните и свързаното с тях обществено хранене - съответно с 25% и с 21,4% за година назад, смятано от май 2008 г.
Все още за храна отива около една трета от бюджета на домакинствата. Другият основен "виновник" за инфлацията са горивата, чиито цени косвено се прехвърлят върху всички останали стоки. Транспортът е поскъпнал с 15,4% за една година, сочат данните на НСИ.
За България е естествено да има по-висока инфлация от развитите икономики. Първата основна причина е т.нар. процес на конвергенция, или догонване на останалите членки на ЕС, както по отношение на доходи, така и по отношение на цени (доходите на българите са 38% от средните за ЕС, а цените са 44% по данни на Евростат).
България се развива със сравнително високи темпове на растеж на икономиката от над 6% през последните три години, което неминуемо е съпътствано с по-висока инфлация. Към това обаче трябва да се прибавят и ред други външни и вътрешни фактори, които действат през последните години и имат значително влияние върху общото нарастване на цените както в България, така и в световен мащаб.
Външни фактори
Светът става свидетел на безпрецедентно покачване на цените на храните и горивата. Лоша реколта, по-голямото търсене на селскостопанска продукция от огромните развиващи се пазари (най-вече Китай и Индия), нарасналото производство на биогорива, климатичните промени и високите цени на енергоносителите изстреляха цените на храните на безпрецедентни нива.
Индексът на цените на храните, изготвян от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO), се е повишил с 23,6% на годишна база през 2007. Същевременно само за една година, движена от повишено търсене и слабия долар, цената на барел петрол нарасна над два пъти и достигна рекордните 140 долара.
Заедно с това кризата в САЩ и понижаването на лихвените проценти доведе до отлив на капитали от най-голямата икономика в света и спад на финансовите пазари. Стоковите пазари станаха основен източник на доходност и насочените към тях спекулативни средства допълнително напомпаха цените на борсовите стоки (като храни, горива и други суровини).
Всички тези фактори доведоха до високо равнище на инфлация практически в целия свят и това нямаше как да подмине България. А влиянието им допълнително се усилва от
Вътрешни фактори
За страни с плаващ валутен курс влиянието на високите цени на суровините може да се омекоти. България обаче е във валутен борд и курсът на лева не може да се променя.
Успоредно с това в страната влизат значителни по количество чужди капитали. Това води до повишаване на валутните резерви на централната банка, а оттам и на парите в обращение в икономиката, което логично повишава инфлацията (виж графиката).
Преките чуждестранни инвестиции достигат общо 19,8 млрд. евро от 2003 г. насам (по данни на БНБ). Това допълнително вдига цените на активите, стоките и услугите, като стимулира кредитния растеж и повишава търсенето.
Другият двигател на търсенето и оттам на по-високата инфлация е ръстът на доходите. Той достига 24% за първото тримесечие на 2008 г. спрямо същия период на миналата година и значително надвишава инфлацията.
Повишаването на заплатите заради стагнацията на пазара на труда заедно с въвеждането на плосък данък от началото на тази година (което автоматично повиши разполагаемия доход на определени слоеве от населението) подкрепи търсенето и не позволи на домакинствата да свият разходите си. Индивидуалното потребление нараства с 5,7% през първото тримесечие на 2008 г. спрямо същия период на предходната година по данни на НСИ.
Съществена причина за повишаването на цените е и недостатъчната конкуренция в редица отрасли от икономиката. В енергетиката, здравеопазването, образованието, обществения транспорт все още водеща роля има държавата. При селскостопанска продукция пък се наблюдава недостатъчна конкуренция на пазара на дребно.
Очакванията
за тазгодишната инфлация са малко по-обнадеждаващи. Както български, така и чужди анализатори и институции прогнозират ръст между 7% и 9%. Ако миналата година водещи по ръст бяха цените на храните, през тази година се прогнозира по-умерено нарастване заради очакваната добра реколта. При ниски изкупни цени обаче е много вероятно българската продукция да отиде за износ, както вече предупредиха зърнопроизводителите.
Сериозно увеличаване в цените ще има при комуналните услуги - ток и парно, средно с по 13%. Новите цени на електроенергията неминуемо ще рефлектират в покачване на цените на стоките и услугите.
Правителството допълнително ще напомпа инфлацията с харченето на бюджетния излишък. През тази година това най-вероятно ще стане на два пъти - в средата и в края на годината. С изсипването на 1,4 млрд. лв. в икономиката в края на миналата година кабинетът на Станишев имаше роля в повишаването на цените в края на 2007 г.
Засега очакванията са вътрешното търсене да се запази стабилно, но ако по някакви причини (слаба реколта, нов значителен ръст на световните цени на храни и горива) инфлацията нарасне с по-сериозни темпове, е много вероятно домакинствата да свият разходите си, което ще се отрази на търсенето, а оттам и на цялата икономика.
----------------
Животът се е влошил за 60% от потребителите в България
Шестдесет процента от потребителите в България твърдят, че повишаването на цените в последните месеци им се отразява много тежко, домакинствата им живеят по-зле, а парите не им достигат.
Това сочи национално представително изследване на агенция "Алфа рисърч", проведено през април 2008 г. Малко над една трета казват, че инфлацията им се отразява, но успяват да се справят със ситуацията. Едва 3,7% не усещат промяна в начина си на живот вследствие на по-високите цени.
Освен това потребителските нагласи също не са встрани от глобалния песимизъм, регистриран от агенциите.
През април цели 65% от хората са смятали, че има вероятност в близките месеци да се повтори кризата, която България преживя при правителството на Жан Виденов. Повече от половината са определили тази вероятност като висока. Дори и без паралел с това време 49,1% са убедени, че нарастването на цените ще доведе до остра икономическа криза, а само 5,6% са спокойни, че това няма да се случи.
Трудно е да се предвиди реакцията на хората в подобна ситуация и при съвременните условия. Повишаването на цените може да доведе до свиване на потреблението в някои продуктови групи. То може да има точно обратен ефект, ако част от населението реши, че сега е моментът парите да бъдат превръщани във вещи, вместо да спестява.
Финансовите продукти и кредитите, които банките предлагат, се развиват. Потребителите биха могли да пазаруват с една или друга форма на кредит, водени от логиката, че парите, които ще вземат днес, ще са по-скъпи от тези, които ще изплащат с всяка следваща вноска от утре.
криза, която тихо расте" />
