Платеното образование

Д оскоро в Германия специален закон забраняваше на федералните провинции да събират такси за висшето образование. Нещата обаче се променят и Конституционният съд даде на провинциите правото да избират и ако университетите поискат могат да се превърнат в платени учебни заведения.

Студентските асоциации в страната съвсем естествено отхвърлят изцяло новите разпоредби. Висшето музикално училище в Хамбург е едно от най-реномираните в Европа и приема студенти от цял свят.

Сред тях е и 21-годишната французойка Фани, която е решила да продължи обучението си в Хамбург, но новината, че училището й ще стане платено я изненадва неприятно:

"Това ме възмути силно. Намирам за ненормално да увеличат сумата за толкова кратко време. Когато влязох тук се плащаше по 50 евро на семестър, а сега в рамките на една година ще струва по 500 евро на семестър. Тези пари трудно се намират от студенти, тъй като ние не печелим."

Учащите във вузове се оплакват, че няма достатъчно преподаватели, помещенията за работа също са малко, но се съмняват, че с въвеждането на такси обучението ще се подобри, както твърдят от ръководството на университетите.

За да се обновят университетите само в Северен Рейн-Вестфалия са нужни 20 млрд. евро, а тази сума не може да бъде събрана от студентските такси.

Докато продължават обсъжданията във всяка една от провинциите,

банките подготвят вече нова услуга - кредити за финансиране на образованието.

Критиците на тази система са категорични, че ако студентите не си намерят добре платена работа или, ще останат с дългове за цял живот.

Новото британско законодателство също предизвиква гнева на студентите. Приетите наскоро текстове позволяват значително да бъдат увеличени таксите за прием в университетите, а това със сигурно ще лиши по-бедните от възможността да получат висше образование.

За разлика от френски държавни университети, британските от доста време насам са платени и повечето студенти са принудени да взимат заеми, за да се издържат.

В момента общата задлъжнялост на британските студенти възлиза на около 20 млрд. евро. 

Според новите текстове от идната година ще стане възможно университети да взимат такси до 4500 евро за година, за разлика от досегашните 1500.

Аргументите на правителството са прости: целта е все повече студенти да се обучават до край в университети, включително и тези от бедните семейства, но в същото време държавата не може да плаща образованието на всички и затова призовава студентите да участват също във финансирането.

Много учащи обаче забравят, че от 2006 г. те няма да плащат нищо преди влизането в университета, а също така, че ще започнат да изплащат студентските си права и дълговете едва след дипломирането си и то при условие, че получават еквивалента на 22 хил. евро на година.

Междувременно отново ще се появят премахнатите стипендии за най-бедните, които всъщност се явяват най-печелившите от новостите в системата.

Въпреки добрите намерения лейбъристите ще трябва доста да се потрудят, за да обяснят смисъла на реформата, тъй като тя засяга средната класа, довела ги на власт.

42 000 държавни училища и 575 000 преподаватели се оказват често трудно за издръжка от страна на турското министерство на образованието.

Официално образованието в южната ни съседка е безплатно, но родителите често са призовавани да проявяват щедрост. Практиката съвсем не е нова, но в началото на тази учебна година доби скандални размери.

Директорът на едно от истанбулските училища бе хванат в шантаж. Той обяснил на родителите, че заради липсата на дарение за училището детето им ще бъда преместено в клас за изоставащи ученици, където всичко, което ще научи е да чете и пише.

Гласността, която бе дадена на този случай накара министерство на образованието да започне разследване, въпреки че местните власти категорично отрекоха да има подобна практика.

Даването на пари по нерегламентиран начин обаче е обществена тайна в Турция и е познато на всички явление. Родителите често се приканват да участват във финансирането на разходите за отопление и хигиена.

Често се случва майки от по-бедни семейства да чистят в училищата, за да компенсират невъзможността да плащат исканата сума.

Синдикатите смятат, че над 25 % от началното образование функционира по този нерегламентиран начин на заплащане заради недостатъчните средства, които държавата отпуска.

Промените в закона за висшето образование у нас дадоха възможност на университети да обучават платени магистри и докторанти. Макар съжителството между държавна и частна форма на обучение да е неестествена за държавните вузове , тя вече е практика.

Така студентите са разделени на можещи да плащат и не можещи да плащат. Университетите увеличиха разнообразието от магистърски програми както по отношение на специалностите, така и в по отношение на таксите.

Сумите варират от 400 до 2000 лева в различните софийски държавни висши учебни заведения.

Платените форми за обучение в Художествената академия е 1100 лева. Най- скъпата магистърска програма в Софийския университет "Молекулярна биология" предлага обучение на завършили бакалаври срещу 2000 лева на година.

Най-евтините са по обща педагогика и книгоиздаване средно по 400 лева. Затова повечето студенти, които кандидатстват за различните магистърски програми полагат усилия да попаднат в класирането по държавна поръчка, за да платят само семестриална такса, която в размер на 170 лева годишно.

Проблем е, че за най-скъпата магистратура няма обявена държавна поръчка. По друга популярна магистърска програма като "Вирусология" също не са предвидени субсидирани места.

В най-големия държавен университет най-много субсидирани места могат да се намерят в специалността "Информатика".

Платените форми вече дадоха и негативен ефект. В някои много желани и модерни специалности като "Връзки с обществеността" се стигна до свръхприем, а това неминуемо води до девалвация на специалността.