М инистър-председателят Сергей Станишев вече няколко пъти направи изказвания в публичното пространство, че ако се удовлетворят исканията на учителите за 100% увеличение на заплатите им до края на годината, има риск от хиперинфлация в страната.
Има ли основание за такава опасност, или премиерът преувеличава, като се възползва от факта, че хората са особено чувствителни на тема цени в последните месеци предвид поскъпването на хранителните стоки?
Защото думите му очевидно не се взимат на сериозно от синдикатите, които не изглеждат сговорчиви при преговорите и не приемат аргументите на управляващите. Не само това, но и обявиха готовност към протестите на учителите да се включат и горски работници, заети в социалната сфера и др. И това е само началото.
През зимата на 1997 г. хиперинфлацията, съпътствана от банкова криза, беше предизвикана от правителството, и по-конкретно от неговата монетарната политика.
Тогава централната банка печаташе пари, за да може да покрие задълженията на държавни предприятия. Сега ситуацията е различна, страната е във валутен борд и правителството не може да печата пари. В ръцете на частния сектор са вече над 80% от икономиката на страната.
Но това не означава, че действията на правителството не могат да доведат до дестабилизиране на икономиката и не оказват влияние върху бизнес средата и икономическата действителност.
Сигналите в икономиката имат значение
Ако бъдат изпълнени исканията на учителите 100%, това означава, че бюджетът ще трябва да предвиди допълнителни 1.2 млрд. лв. на година, което представлява 2.4% от БВП на страната и 5.7% от разходната част на бюджета. Но не това е най-важното.
В икономиката са важни сигналите, които се подават и които водят до промяна в поведението на икономическите субекти. Отделянето от хазната на толкова пари не е статично и изолирано действие, то ще окаже влияние върху икономиката чрез различни канали, които могат да отпушат лавина от събития, които да доведат до дестабилизация и предизвикано увеличение на цените, а оттам - и до намаляване на покупателната способност на парите.
На първо място, различни групи ще поискат да бъдат вдигнати заплатите им, ще се задейства верижна реакция, която трудно може да бъде спряна. В момента 429 хил. души работят в бюджетната сфера, без да броим заетите в държавни предприятия и силно субсидираното селско стопанство.
Ако всички те поискат 100% увеличение на заплатите, това означава допълнителни 3 млрд. лв. разходи за заплати и осигуровки, ако поискат 50% - 1.5 млрд. лв. Ако в сметките прибавим и заетите в жп транспорта, "Български пощи", енергийния сектор и всички държавни и общински дружества, тогава числата ще бъдат още по-фрапиращи.
От друга страна, ако не бъдат чути исканията им, ще се събере голямо количество социално напрежение, защото не е работа на правителството да определя коя професия е по-важна и кой сектор е приоритетен - образование, здравеопазване, култура. Това става на пазара с избора, който правят потребителите всеки ден.
Ако някой плаща повече за един час работа на художник от един час работа на музикант, това означава, че за този човек работата на художника е по-ценна от тази на музиканта. Но това е субективно усещане, което не може да се налага чрез централизирано решение от правителството.
На второ място, допълнителните пари, които ще се излеят под формата на по-големи заплати, ще изкривят сигналите и ще променят относителните цени на пазара.
Този ефект, въпреки че става в период от месеци и остава невидим, оказва осезателно влияние върху икономиката. Защото именно относителните цени на стоките и услугите са тези, които направляват бизнеса и предприемачите във взимане на стратегически решения за инвестиране в нови бизнес начинания и насочват оскъдните ресурси към определени сфери.
Вливането на пари в икономиката ще повиши търсенето на дадени стоки и услуги, което е проводник на инфлация в тези сектори.
На трето място, увеличението на заплатите на учителите и последвалото евентуално увеличение в други сфери ще доведе до промени на пазара на труд - ще се оскъпи трудът не само в публичния, но и в частния сектор, без това да е резултат от по-висока производителност на труда.
Данните на НСИ показват, че средните заплати в публичния сектор в момента са с 30% по-високи от официалните заплати в частния сектор. Всяко осезаемо оскъпяване на възнагражденията в обществения сектор означава, че частните предприемачи са принудени също да увеличат заплатите, защото те се конкурират с държавата при привличането на квалифицирана работна ръка.
Важно е, разбира се, откъде ще дойдат парите, за да бъдат изпълнени исканията.
Ако бъде похарчен излишъкът в бюджета или се финансират чрез дълг, това на практика означава повишаване на паричното предлагане в икономиката, което е равно на инфлация.
Ако се вземат пари от фискалния резерв, доверието в стабилността на икономиката ще падне моментално. Кредитните агенции ще понижат рейтинга на България, което веднага ще се отрази на инвестициите. Всичко това действително ще доведе до покачване на ценовите нива, спад в инвестициите и в крайна сметка - до спад в икономическата активност.
Исканията могат да бъдат удовлетворени чрез преразпределителни механизми - държавата да вземе от данъкоплатците и да даде на чиновниците - на калпак.
Това означава по-малко средства на разположение у бизнеса, по-малко спестявания и инвестиции и в крайна сметка - отново забавяне на икономическото развитие и задълбочаване на кризата в обществените сектори. Защото без реформа наливането на пари в болните сектори няма да ги излекува.
Бунтът на масите
Учителите имат право да бъдат недоволни. Защото заплатите им са ниски, условията на труд не са достатъчно добри, няма кой да оцени усилията им, тъй като няма външна и вътрешна оценка на знанията на учениците. И всичко това демотивира добрите специалисти и порочният кръг се затваря.
Добрите учители дават частни уроци или отиват да работят в частния сектор. Но не това е пътят към доброто образование. Еднократно макар и несимволично увеличение на заплатите няма да реши голяма част от проблемите.
За добрите учители възнагражденията отново ще бъдат недостатъчни, а по-посредствените ще продължат да не преподават с хъс и желание. Защото съществуващата система наказва добрите и усърдните и награждава по-мързеливите.
Има ли изход от положението? Не трябва ли все пак образованието да се определи като приоритет за страната? Да, трябва, именно затова е необходимо да се извършат реформи. Както и в здравеопазването, горския сектор и всички останали сфери, в които държавната прегръдка задушава новаторството и изобретателния дух.
Ниските заплати са симптом на болестта в образователната система. Увеличаването на заплатите означава временно да се притъпят симптомите, но не и да се лекува болестта. Учителите имат нужда от по-високи заплати в реално изражение. Имат нужда и от признание.
Повече пари срещу по-голяма ефективност
В частния сектор заплатите се увеличават, когато се увеличава производителността на труда и когато компаниите стават по-ефективни и намаляват производствените си разходи за единица продукт.
Увеличението на заплатите на учителите трябва да бъде продукт от реформиране на сектора. Образованието трябва да бъде освободено от контрола на държавата и да се превърне в доходоносен частен бизнес, базиран на принципите на конкуренцията и свободата.
Не защото не е важно, а напротив, защото е твърде важно. Фактът, че има традиция в публичното предлагане на средно образование не означава, че това е най-правилният начин да бъде доставяно на подрастващите.
Образованието е вид стока, която се цени и се търси от родителите. И те са склонни да плащат, за да образоват децата си - това се доказва от развитието на бизнеса с частни уроци. Но трябва да им бъде предоставена възможност да го правят, изборът им да значи нещо.
Същото важи за другите бюджетни сектори, които се управляват от държавата по стечение на обстоятелствата, но по същество не са присъща функция на държавата, а на частния сектор.
