Недоверието разпалва нетолерантност в поделеното Косово

Д арко Димитриевич живее в сръбски анклав в Косово, който е охраняван от международни войски, и рядко има вземане даване с етническите албанци от съседните села.

По-добре снабдени албански магазини и кафенета, както и кино и други екстри са на минути път с кола от неговото село от 1000 сърби в Западно Косово.

Но както и повечето от жителите на Гораждевац, той стои настрана, опасявайки се от нетолерантност и дори насилие.

Ние сме християни, те са мюсюлмани. Те имат различен начин на живот, казва Димитриевич, 24-годишен управител на радиостанция, който, както и повечето млади сърби, не говори албански.

Димитриевич казва, че насилието често разбива надеждите за по-добри отношения, говорейки за инцидент, в който двама сръбски младежи в селото бяха убити през 2003 г.

Той може да се премести в Сърбия за по-добър живот, но иска да остане в селото, в което са живяли неговият дядо и прадядо и където днес са неговото семейство и приятели.

Той се надява, че политиците могат да превъзмогнат различията между сърби и албанци.

Аз съм твърде малък, за да променя сам нещо, казва Димитриевич. Това трябва да дойде от лидерите, добавя той.

Международната общност се надява в предстоящите дни да спечели одобрение за полицейската и правосъдна мисия на ЕС ЕУЛЕКС, която ще помогне в управлението на полицията, съдилищата и митниците в Косово, което има население от около два млн. души.

Косово отдавна е източник на напрежение в размирните Балкани и продължава да бъде такъв, след като албанските лидери обявиха независимост от Сърбия на 17 февруари.

Около 16 хил. умиротворители от НАТО следят мира в Косово след войната между сръбските сили и сепаратистките албански бунтовници, която уби между 8 и 12 хил. цивилни през 1998-99 г.

Албанските сепаратисти се надигнаха, след като дълго време се оплакваха от потисничество от сърбите след вълната от сръбски национализъм, надигната от покойния югославски лидер Слободан Милошевич.

Много сърби в Косово, които са само 10% от населението, сега живеят в охранявани анклави, предимно на север.

Макар косовското население да се състои предимно от светски албанци, изповядващи исляма, сърбите смятат Косово за люлка на Сръбската православна църрква и нация.

Никъде другаде етническото разделение не е така явно като в Митровица - град, разделен от река на северна сръбска част от около 26 хил. души и южна албанска част от около 75 хил. души. Жителите на града рядко преминават през основния мост.

Когато кметът на южна Митровица Байрам Реджепи за последен път посети центъра на северната част - само на няколко блока от своя офис, преди четири години, избухна бунт и няколко души бяха ранени.

В качеството си на косовски премиер по това време Реджепи водеше международна делегация, обмисляща инвестиции в Митровица. Те загубиха инвестиции от вероятно 10 млн. евро, каза той.

Марко Якшич, сръбският националистически лидер на Северна Митровица, отиде на юг в охраняван конвой тази година до главното сръбско гробище на града. Православната църква там е в руини, след като албанска тълпа изпочупи много надгробни камъни.

Якшич, на 57 години, заяви, че никога няма да премине сам моста и да отиде в албанската част. Ако исках да извърша самоубийство, щях да избера друг начин, а не да преминавам през моста, каза той.

Около 127 хил. сърби в северната част и в анклави из Косово отказват да признаят управляваните от албанци институции. Сърбия плаща за болницата в Северна Митровица, училищата и други институции, но не управлява района.

Организираната престъпност има голямо влияние в Северна Митровица при липсата на редовна полиция, а много хора не плащат данъци.

Сърбия никога няма да се откаже от Косово, заяви Якшич, предвиждайки, че евентуално една война ще върне района под сръбско управление.

Дали войната ще избухне след пет, седем или десет години зависи, но ако дипломатическите средства се провалят, ние сме готови да се бием за това, казва той. Ние имаме криза от 20 години, по-лошо от това не може да стане, твърди Якшич.

Кметът на Южна Митровица Реджепи осъди този език. Много от хардлайнерите лансират този твърдолинеен национализъм,казва той. Те окуражават напрежението и кризата. Само в тази ситуация те могат да бъдат важни персони, казва той.

Косовоски служители заявяват, че етническото насилие е намаляло през последните няколко години и ако има насилие, то произлиза от отделни лица. Проучване на Галъп сред най-малко 1000 души, оповестено тази седмица, показа, че само 17% от косовските сърби казват, че могат да живеят в мир с албанците, макар за 72% от албанците тези отношения да са възможни.

Кметът Реджепи, бивш бунтовнически боец, се надява, че Косово ще одобри мисията ЕУЛЕКС, която ще помогне за установяването на спокойствие в този регион.

Ако те нямат правов ред, никой няма да инвестира, каза той. Ние трябва да бъдем максимално щедри, за да успокоим национализма, да осигурим върховенство на закона, инвестиции и по-добри перспективи.

Чуждестранните дипломати се надяват, че Косово ще направи повече, за да привлече етническите сърби, които напуснаха Косово през деведесетте години на миналия век.

Косовските служители казват, че те също искат да се придвижат напред. Имаше война и хората няма да я забравят много лесно, заяви пред Ройтерс косовският вицепремиер Хайредин Кучи. Но сега е време за сътрудничество, добави той.