Д ва дни преди предсрочните парламентарни избори в Германия напрежението се засилва, а партиите този път, изневерявайки на традицията, до последно ще продължат да се борят за всеки глас, тъй като все още липсва каквато и да било яснота по въпроса кой ще управлява страната в бъдеще.
Социологическите проучвания сочат, че всеки пети избирател още
не е решил кого да подкрепи.
Именно към тези 20% от гласоподавателите са насочени последните усилия на партиите.
Никой сериозен политически наблюдател или социолог не се наема да направи окончателни прогнози за изхода от изборите, които се очертават да влязат в историята на Федералната република като едни
от най-необичайните -
както заради процедурата по насрочването им, така и заради очертаващия се изход.
Когато през юли Бундестагът даде зелена светлина за произвеждане на парламентарни предсрочни избори, като не гласува вот на доверие на канцлера Герхард Шрьодер, резултатът от вота изглеждаше ясен, а сега е сякаш непредсказуем.
През последните месеца преднината на консерваторите пред социалдемократите в социологическите анкети се стопи до процент, при който станаха невъзможни
предвидимите досега коалиции -
тази на консерваторите и либералите и на социалдемократите и зелените.
За този обрат допринесоха изключително много силните изяви на Шрьодер, не без основание известен като "медийният канцлер", в средствата за масова информация и особено представянето му на телевизионния дебат с основната му опонентка Ангела Меркел от Християндемократическия съюз (ХДС).
Според проучване на социологическата агенция "Форса" при пряк вот за канцлер за Шрьодер биха гласували 48%, а за Меркел - 31%.
Не без значение за покачването на подкрепата за социалдемократите се оказа и фактът, че свикването на предсрочни парламентарни избори накара опозицията в движение да стяга редиците си, да преодолява вътрешнопартийни противоречия, да разработва програма за управление.
Оказаха се напълно прави онези, които още преди да започне предизборната кампания казваха, че изборите не са предварително решени.
На среща с чуждестранните журналисти в Берлин през юли
депутатът Отмар Шрайнер, представител на лявото крило в социалдемократическата партия, посочи, че е напълно вероятно Християндемократическия съюз (ХДС), Християнсоциалният съюз
(ХСС) и Свободната демократическа партия-либерали (СвДП) да не могат да постигнат абсолютно парламентарно мнозинство.
Той дори изрази съмнение, че коалиционният партньор на социалдемократите - Партията на зелените, ще може да прескочи 5-процентовата бариера.
За радост на зелените активната им предизборна кампания успя да задържи голяма част от традиционните им избиратели и подкрепата за партията на сегашния външен министър Йошка Фишер се движи около 6%.
Сега сме свидетели на един излъчващ увереност Герхард Шрьодер, който неведнъж през последните две седмици заявява, че се стреми неговата партия да излезе победител в предстоящите избори с 38% от гласовете.
Изборната интрига се задълбочи,
когато стана ясно, че гражданите на Дрезден, където право на глас имат 219 000 души, което е 6,1% от всички избиратели в провинция Саксония, ще гласуват на 2 октомври.
Това се наложи от внезапната кончина на един от кандидатите за депутат, който се избира директно за мандат в района. В такива случаи законът предвижда насрочване на нова дата за избори, която не трябва да е по-късно от шест седмици след първоначално посочената. Така на практика в изборната нощ няма да бъде обявен окончателният резултат.
В тази връзка е добре да се припомни, че на миналите избори Герхард Шрьодер спечели канцлерския дуел срещу Едмунд Щойбер, кандидатът на ХДС/ХСС, с преднина от около 6000 гласа.
Сметките на големите партии, а също на политолозите и социолозите, обърка появата на един
нов играч на политическата сцена -
Лявата партия - ПДС.
Тя обедини, стоящата вляво от управляващата ГСДП, Изборна алтернатива "Труд" и Социална справедливост и Партията на демократичния социализъм (ПДС), наследница на Германската единна социалистическа партия на ГДР.
Мотор на нейната кампания са две популярни политически фигури - бившият председател на Социалдемократическата партия Оскар Лафонтен, напуснал партията поради виждания, различни от тези на канцлера Шрьодер, и Грегор Гизи, на чиято активна дейност ПДС до голяма степен дължи оцеляването си през последните 15 години.
Новата партия се приема добре от германците и се очертава да стане третата политическа сила в Бундестага, спечелвайки 9-10% от гласовете на избирателите, което я прави важен фактор при съставянето на бъдещите управленски коалиции.
Засега Шрьодер категорично отказва да прави коалиция с Лявата партия. В тази позиция намират отражение както различни политически виждания, така и личностни противоречия. От своя страна Лявата партия също твърдо заявява, че ще бъде опозиция и ще се стреми да наложи различен поглед върху проблемите в Германия.
Тя обаче е логичният коалиционен партньор на социалдемократите в бъдеще. Както посочи Грегор Гизи на този етап няма да се осъществи сътрудничество със социалдемократическата партия, но в бъдеще то е възможно.
В неделя ще стане ясно какво иска избирателите и до каква степен политиците са успели да стигнат до тях със своите послания, след което ще трябва да се съобразят с волята на електората.
