Мартин Захариев пред "Плейбой": Да продължим забавлението, защото животът е кратък

Голямото "Плейбой" интервю в родния майски брой е с един от създателите на списанието и негов издател и в момента Мартин Захариев. Той разказва за първите дни от живота на "Плейбой" в България и анализира цялостната медийна и политическа ситуация в страната.

- Спомняш ли си как се чувстваше преди 50 месеца, Мартине?

- За щастие все още нямам амнезия. Спомням си еуфорията най-вече и всичко радостно около факта, че пускаш на пазара първото за България световно списание, след близо 12 години свободна преса.

"Плейбой" влезе в България на персийски килим, защото аз и екипът ми се готвехме усърдно за това цели три години, считано от първия ми контакт с централата в САЩ. Направихме представяне, каквото това списание заслужаваше от най-високо професионално ниво.

- Даваш интервю за списанието, сред чиито създатели и издатели си. Не мислиш ли, че това повече отива на 80-годишни мъже като Хю Хефнър?

- Случаят на Хефнър е извън всякакви стандарти, защото се случва в страната на неограничените възможности. През 1953-а той е бил на точното място и време. Вероятно възрастта му е била около моята, когато е празнувал първите 50 броя на списанието си.

Нямам самочувствие да се съизмервам с него по никакъв начин, но бих бил щастлив да го докарам дотам, когато и аз съм на 80, а българския "Плейбой" продължава да е на пазара. Ако искаш обаче да отложим това интервю за след 41 г. , когато ще навърша и аз 80.

- Съгласен съм.... Мартин Захариев четири години след старта на българския "Плейбой". Какво те изненадва в сегашния ти статус и какво в него си успял да прогнозираш навремето?

- Общо взето си мисля, че имам дългосрочна визия за този бизнес и ситуацията от днешна дата беше предвидима още тогава. "Плейбой" продължава да бъде водещото мъжко списание в България и аз да съм негов издател. В това има ли нещо чудно?

До две-три години очаквам силна конкуренция от други международни марки в мъжкия сегмент на списанията. Професионално дали ще остана издател зависи от посоката на моите бизнес интереси. Стига ми, че съм първият издател на "Плейбой" в тази страна.

- Имал ли си някакво голямо разочарование, провал или нереализирана амбиция през тези 50 месеца?

- Тъй като целите са ми реалистични, такова разочарование нямам. Има някои пропуснати бизнесшансове за издателството, но те са по-скоро функция на нездравата и неразвита пазарна среда наоколо, отколкото на лоши управленски решения.

- Поправи ме ако греша, но за нищо друго не си обект на такава завист, както за "Плейбой". Как си го обясняваш?

- Не съм убеден в това. Има и други проекти, с които съм свързан, които ми доставят не по-малко удовлетворение. Завистта обаче като характерна българска черта не ме е подминавала - предимно от мъже, чиято малоценност предполага да имат шанса да бъдат в компанията на тези хубави жени, които показваме, само през страниците на "Плейбой". За това са си виновни само те, да се сърдят на себе си.

- Ако го нямаше това списание, за какво според теб щяха да ти завиждат най-много?

- Има далеч по-важни неща, за които това чувство може да се развихри. Например страхотното ми семейство, съпругата ми, синовете ми, приятелите ми, стандарта на живот, музикалната ми колекция, пътуванията ми. Животът ми е като филм. За "Плейбой" биха ми завиждали само комплексирани мъже, за които нашите красавици са само образ от поредната мастурбация. Знаеш, че най-страшното при мастурбацията е да загубиш образ... (смее се - б.а.)

- Така е. А ти на кого най-много завиждаш и защо?

- А ти защо толкова се вълнуваш от завистта, нима тя е водещото начало в живота ни? Завистта не ме мъчи по принцип и в този смисъл няма конкретен субект, на който така да завиждам, че чак да е заслужил да го легитимирам в това интервю.

- Добре тогава. Кой от 49-те броя на "Плейбой" България, подредени един до друг в кабинета ти, ти е най-скъп и защо? Само не казвай че всичките са ти еднакво скъпи.

- Не оценявам по този критерий периодиката на списанието. За мен то е поредният бизнеспроект. Но все пак имам особен сантимент към първия брой, който отдавна е библиографска рядкост. Първо, защото той беше роден след близо едногодишна бременност, на принципа "опит-грешка", второ, защото с него разбихме всички канони в издателската индустрия на България - безпрецедентно висок тираж, незабравимата сесия на Лили Иванова и феноменалната Юлиана Кънчева. Вдигнахме много летвата, но този филм съм го гледал в края на 90-те с друго мое списание - "Егоист".

- Преди две години в Любляна, когато с теб бяхме на международния "Плейбой" семинар, твоят мобилен телефон беше даден за пример като слушалката с най-много номера на хубави жени в света. Каква марка gsm използваш в момента? Достатъчно голям ли е телефонният указател?

- Отдавна номерата в мобилния ми телефон надхвърлиха 2000. По-важен е не техният брой, а директният достъп, който те ми осигуряват до различни важни и интересни хора. Защото зад деветте цифри всъщност стои респектиращ човешки контакт. Обикновено не ми се налага да се представям пред когото и да било в тази държава. Нямам отделен фолдер за красавиците. Използвам няколко различни телефонни апарата.

- На коя от всичките ни корици си звънял най-много през последните четири години и защо?

- По-скоро те ми звънят. За мен активността приключва до излизането на броя и коректното изплащане на хонорара. "Плейбой" е добър инструмент за достигане на бърза публичност в обществото и го знам по себе си.

За умните жени той може да се превърне в капитал, ако знаят как да си изиграят картите. Някои от сниманите модели пропуснаха шансовете си, защото желязото се кове докато е горещо. Други направиха забележителна капитализация. В този последващ цикъл "Плейбой" би могъл при желание да даде добавена стойност. Най-вече за това ме търсят - когато са го разбрали.

- Изброй няколко звезди, които може да имаме на корицата си в следващите 50 месеца.

- Това е твърде дълъг срок. Повечето от тях сигурно са под 18 години в момента. "Плейбой" е такава машина, че имената тук са без значение. Никоя от сниманите до момента не е по-голяма от списанието. То може без всяка от тях, защото винаги има други.

Българското издание наред с още някой други източноевропейски и бразилското например, е привилегировано да се случва в страни с много красиви жени. Така че само нашият рефлекс към тях е гаранция за правилния им подбор. Нека не забравяме, че "Плейбой" избира жените, а не те него.

- Кой е най-блаженият ти момент като издател на "Плейбой" досега? Мигът, в който си си казал - мамка му, ето, в момента съм дяволски щастлив?

- Мамка му, за мен щастието е малко по-различна категория, но по отношение на "Плейбой" без съмнение върхов момент представлява партито за старта на списанието, на което имаше над 2000 души, както и двата годишни конкурса за Рlaymate на годината през 2004-та и 2005-а.

Сещам се и за един път, когато извиках Васил Къркеланов да ми направи снимка за друго списание, на която бях поканил една дузина наши модели от 2003 г. Срещата беше в лобито на един хотел. По случайност там имаше и група здравеняци с квадратни глави и черни очила. Тогава наистина усетих какво означава да инкасираш злоба, но от женската красота наоколо и апетитния външен вид на дамите им бяха омекнали колената.

Понякога женската красота обезоръжава мъжкия примитивизъм и нагон. Снимката стана добре. Моята роля там беше като грозното пате. Ето тогава си казах, мамка му, това само "Плейбой" може да ти даде.

- А кой момент ти е бил най-труден, имал ли си въобще мигове на отчаяние или обезверение?

- Имал съм разни критични моменти, но нито един от тях не е донесъл отчаяние или безверие. Те са ми неприсъщи. "Плейбой" се роди и съществува в едно сложно българо-гръцко партньорство. С годините отношенията ми към гръцките партньори стопиха мнителността. Много научих от тях и смятам, че водят издателството ни по правилния път като истинска голяма структура.

Първоначалните съмнения отдавам днес на тогавашната си неопитност и незнание за това как функционира международният бизнесмодел. Сега съм спокоен, че "Атика Медия"-България"е и ще бъде едно от големите български издателства.

- Най-голямата лъжа, която си чул за себе си?

- Кредитен милионер е една от тях. За целия си бизнес нямам една стотинка кредит, което днес отчитам като слабост, но тогава през 90-те такива бяха условията.

Другата дебела лъжа е, че избирам девойките на кожения диван в кабинета си. Само да уточня, че целият ми кабинет е от стъкло и би било неприлично пред останалите ми колеги. Никога не съм смесвал бизнеса с емоциите, макар някои от дамите, които сме снимали да представляват истинска провокация за въображението.

- Понеже за разлика от тебе аз все още съм щастлив ерген, не мога да не те попитам: ти как съвместяваш плейбойския живот с грижите за семейството си?

- Този въпрос вече го приемам като риторичен, тъй като ми е задаван неколкостотин пъти и отговорът е три реда по-нагоре. По-важно обаче е че съвместяването е функция на собствената ти интелигентност. Липсата й е гаранция за провал на едното и другото, което засега не ми се е случвало. Между другото, заповядай в клуба на женените, няма само аз да съм щастлив, я... Е тогава ще разбереш какво е "щастлив ерген" в четвъртък вечер...

- Последен патетичен въпрос и обещавам да спра с тях. На какви уроци те научи животът под знака на заека с щръкналите уши?

- От всичките ти патетични въпроси този най-много ми харесва. По-скоро историята ми с това списание препотвърди някои мои наблюдения, които съм формирал и преди това като например, че за да си успешен в работата, тя трябва да ти доставя удоволствие. Друго такова е, че животът е по-приятен в компанията на хубави и умни жени, отколкото на грозни и тъпи...

- Кои са 10-те компактдиска, които най-често слушаш напоследък?

Black Crowes & Jimmy Page - Live At the Greek - 2 CD, 2000
White Stripes - Get Beyond Me Satan, 2005
Acoustic Alchemy - American/English, 2005
Белослава - Слушай Ме , 2005
Franz Ferdinand - You could have it so much better, 2005
Les Paul & Friends - American Made World Played, 2005
Verve Remixed - Verve Remixed 3, 2005
Electro Jazz At Club Blue Note , 2004
Saint Germain Des Pres Café - Vol 7 , 2005
Queen + Paul Rogers - Return Of The Champions - Live In Shefield , 2005

- Доста разнообразна подборка... Как се развива българската музикална сцена според теб? Какво ти харесва и какво те дразни в нея?

- Българската музикална сцена се развива по два диаметрално различни модела. От едната страна е суперуспешният пример на попфолка, а на другия полюс са мъчителният напън и отчаяното меценатство в българската попкултура.

И двата модела дават добри чисто музикални и визуални продукти, но като икономика единият е организиран като завод на "Ягуар", а другият понякога изглежда като трабанта на Соломон Паси.

Особено се впечатлих от церемонията на тазгодишните награди на "БГ радио" преди един месец. Наистина добра продукция. Това ми връща надеждата, е бумът от 2001-02 в българската попкултура постепенно се завръща. Като контрапункт стои тазгодишната церемония за "Евровизия". Пълно фиаско отново. На Мариана Попова й стискам палци в Гърция.

Концертният афиш тази година също е обещаващ за меломаните.
Имаме няколко имена, които са на световно ниво - "Те", "Д_2", "КариZма", Белослава, Мария Илиева. Грешката им е, че са се родили в България и са станали музиканти. Cest La Vie.

Същата грешка имат Глория, Десислава, Ивана, Преслава, Камелия. Някои от тях спокойно могат да конкурират Виктория Силвърстед, Джени Маккарти и Кармен Електра... Но ти нали за музика ме питаше...

- Хаха, да. А медийната ни индустрия на какво дередже е? Питам те не само като собственик на проспериращо радио и на няколко елитни списания, а и като потребител.

- Медийната индустрия колега е в нерадостно дередже. Образът побеждава словото и това е необратимо. Съгласен съм да е така, ако не е за сметка на умното слово, което става дефицит.

Има крещящ дефицит на идеи като цяло. Таблоидите победиха сериозния печат - трайно и задълго. Реалити форматите са новият хит на деня за сметка на утвърдените телевизионни форми. Ефирът е задръстен от словоблудство, песни в такт 2/4 и музикален профанизъм. Всичко това доминира рейтингите с оправданието, че това харесват хората и медиите им дават това, което искат. Хак да им е...

Има и хубави неща обаче, не съм чак такъв песимист. Медиите се технологизират, програмното съдържание се умножава, потребителят има и реализира исконното си право на избор. Дългосрочно големият победител ще се казва интернет. Той ще надвие конвенционалната преса, музиката и нейната дистрибуция, дори формите на традиционно образование. Сигурно е, че първите десетилетия на този век ще бъдат все по-зависими от телевизията, с която светът заприличва на едно голямо село.

- Коя е най-голямата заблуда за българските медии днес - и печатни, и електронни?

- Че са голям бизнес. Ала-бала! Един от структуроопределящите фактори - обема на рекламния пазар, въпреки че регистрира стабилен ръст от 20%- 23%, през последните години се измерва едва на 127-8 млн. евро нет за 2005 г., срещу 103 млн. евро нет за 2004 г. Оптимистично за издателите е, че ръстът при списанията е най-висок - около 28%, веднага след интернет рекламата, където е 85%.

От друга страна виж ни пазара - под 8 млн. души, колкото една голяма европейска столица. Приходите от дистрибуция са смешни. Четящите пагубно намаляват за сметка на гледащо-дремещите.Такава си е нашата кочинка...

- Кои са журналистите, които най-много уважаваш? Кои са имената, които би искал да работят за теб, в твоите собствени медии?

- Като цяло съм доволен от екипите на медиите, в които участвам, въпреки че бих искал още и още. Но това е ресурсът на пазара днес. Журналистите, от които съм се възхищавал през годините, са Кеворк Кеворкян, Тома Томов, Димитри Иванов от старата школа.

От по-новото уважавам Кирил Вълчев, Иво Инджев, Петьо Волгин, Асен Григоров, Йово Николов, Христо Христов, Миролюба Бенатова, Мартин Карбовски. Има и други пишещи умни хора, без да са журналисти непременно. Харесвам персонифицираната журналистика и журналистите с физиономия и позиция.

- Какви списания ще имаш върху бюрото си след още четири години?

- Надявам се да са тези осем, в чието издаване участвам днес, както и още толкова - живот и здраве...

- Кое световноизвестно списание според теб никога не би имало успех в България и защо?

- "Ню йоркър" - списанието на нюйоркската бохема и артистичен и интелектуален елит. Ако се замислиш, и Ню Йорк е град, който не може да се случи никъде другаде по света.

- Кои тв канали и предавания гледаш най-често, когато си вкъщи?

- Гледам и трите национални ефирни канала, както и избрани неща от Диемите, ТВ7, Европа, Fox Life, HBO, TV 1000. Всичко това предимно вечер, защото времето не стига. Денем в офисите ми си пускам Си Ен Ен, Блумбърг или Би Би Си Уърлд, или понякога пускам да ми чурулика някоя музикална тв, най-често VH-1. Харесвам късната вечерна линия на Ен Би Си с Джей Лено и Конън О"Браиън.

- Кога за последен път си влизал в ожесточен спор с някого и на каква тема?

- Споря често с колегите си за работата, с приятелите, защото в спора се ражда истината, но само между приятели, както знаеш... Много повече обаче се смеем и бъзикаме с това-онова. Аман от дърдорковци и нарциси. Сега се сещам - наскоро спорих със Сашо Грънчаров, шефа на "Карлсберг", за една топка - дали е аут или черта на тенис корта.

- Кажи само с едно изречение мнението си за политическата ситуация у нас I am pissed off - с едно изречение.

- Сериозно ако ме питаш - мирише ми на затишие пред буря. В очакване сме на доклада но Европейската комисия за членството ни в Европа и той ще бъде определящ за коалицията на власт.

Предстоят президентски избори тази година и те също са предпоставка за ново политическо групиране. Дясното е във вакуум, "Атака" - втора политическа сила, егати... В пейзажа се намърда и ГЕРБ... егати.

На авансцената е задръстено от нови маргинали и стари овехтели муцуни, провинциални като мислене службогонци, дребни души, хора които не различават Рузвелт от Линкълн или Стамболов от Стамболийски.

Аз съм претенциозен човек и ми липсва отсъствието на изявени политически лидери и държавници. В политическата ни система има SYSTEM ERROR и дано следващото поколение политически елит поправи грешката.

- Кое е най-оптимистичното и приятно нещо, което можеш да съобщиш на "Плейбой" аудиторията у нас 50 месеца след нейното конституиране като такава?

- Мисията е ясна. Ще повторя това, което Хю Хефнър каза в поздравителното си писмо до българския брой през април 2002 г. "Плейбой" е списание призвано да забавлява мъже, продава се в 111 държави, публикува се на 19 езика и България днес е част от това.

Американската попкултурна легенда прекрачи границите на новия век като водещото мъжко списание в света. Нямам и капка съмнение, че българският "Плейбой" е водещото мъжко списание и в България. Така че - да се настаним удобно и да продължим заедно забавлението, че животът е много кратък...

Кариерата на Мартин Захариев в месеци и дати

3 юли 1967 г. - роден в град София

1994 г. - завършва право в Софийския университет

1993-1995 г. - издател и продуцент на Дони и Момчил, "Акага", Васил Петров и Милена, автор, продуцент и водещ на Music Guide - 4-часова програма в ефира на радио "Витоша"/VOA Europe (1996-1998 - в мрежата на "Дарик радио")

1995 г. - продуцент, автор и водещ на месечната музикална класация "Топ Видео" по Канал 1

от 1995 г. - издател на Union Media, месечно списание за музика, кино, видео и hi-fi

1996 г. - водещ на "Всяка неделя" по Ефир 2

от 1996 г. - издател и първи главен редактор на "Егоист" - първото луксозно лайфстайл списание в България, президент на Union Media Ltd.

1997 г. - автор и водещ на шоуто "Звезди в ефира" по Ефир 2

1998-2000 г. - главен секретар на Държавната комисия по далекосъобщенията

от 2001 г. - издател и партньор в Attica Media Bulgaria Ltd - лицензиант на "Плейбой" за България

от 2001 г. - управляващ директор на националната радио-мрежа "Ретро радио", излъчваща в 9-те най-големи български града

от 2002 г. - издател на музикалното списание "Ритъм"

от 2003 г. - издател на сп. "България Ер"

от 2004 г. - издател на списание "Motor Show"

от 2004 г. - член на борда на директорите на Българската федерация по тенис