Майкъл Пинк, запален фен на "Портсмут", реши да кръсти сина си на Ломана Луа-Луа, но жена му се възпротиви. Така детето получи името на колата на Майкъл. И все пак краката на Лексус Луа Пинк са благословени от нападателя на "Порстмут". Една "Тойота Лексус" не може да направи това.
Точно това е проблемът. Играчите постигат разни неща, но не винаги постиженията са добри.
Как да не изпитваш съжаление към 258-те запалянковци на "Уест Хям", които нарекоха синовете си Паоло ди Канио.
Първо, било им е доста трудно да убедят съпругите си, че Ди Канио е много по-важен от дядо Бил. След това идват доживотните натяквания на тъщата, че не са италианци и не са от Средиземноморието.
И накрая остава досадното задължение да се бият с феновете на "Лейтьн Ориент", които искат да наричат синовете им Пол.
На всичко отгоре в последния си мач Паоло поздрави публиката с вдигната ръка като фашист след победата над "Рома". И вече никой няма да си спомня наградата му за феърплей от ФИФА, нито, че се върна в "Лацио" само от любов към отбора. Всички забравиха и невероятните му голове за "Уест Хам". Вместо това за всички
Паоло вече е един луд,
който бие рефера и поздравява като фашист след поредното дерби.
"Знам, че е ексцентрично и грозно - споделя Доминик, един приятел, чийто 10-месечен син се казва Паоло. - Дори знам от биографията му, че смята Мусолини за горд римлянин, неразбран от историята. Но исках синът ми да знае, че в един момент от историята, когато "Уест Хам" би "Манчестър Юнайтед" на "Олд Трафърд", Паоло ди Канио вършеше чудеса. Сега ще трябва да му избера ново име."
Ах, Доминик, не можа ли просто да събираш статии от вестниците или видеоматериали? Сега ще сменяш името на сина си. Как ще го кръстиш? Може би Бенито?
Поуката е: Не го прави. Не кръщавай детето на любимия си футболист, защото светът на футбола е пълен с имена, които нямат нищо общо с фамилната традиция.
Добре, да кажем, че лесно ще се примириш с трансфера на Майкъл Оуен само седмица след кръщаването. Има много Майкъловци, въпреки че истината ще продължи да гори сърцето ти. Но Паоло е трудно да се обясни. Особено на хората от Милуол.
Първият ритник в корема ми бе наречен галено Христо.
Защото Христо Стоичков по това време бе любимият ми играч.
Майка ми бе против, но след като прочете в една статия, че жена в такова положение не трябва да се ядосва, се опита да не бъде чак толкова ужасена.
"Колко сладко. Кой бе този Христо? Българин? Ооо. Дано е момиче все пак... но ако не е, ти не би го направила, нали?", бяха думите й.
Е, аз не го кръстих Христо. Може би защото един познат ми каза, че докато синът ми стане на 15,
Стоичков ще бъде оплешивяващ ресторантьор с шкембе
или пък собственик на евтин нощен клуб. Проблемът е, че никога не може да си сигурен какво ще правят играчите, след като приключат с футболната си кариера.
И ако не се захванат с нещо, свършват като затлъстели чичковци с червени носове и лош вкус към костюмите.
И така за няколко дни моят Христо бе Стан заради Стан Колимор, но не направих и тази грешка, защото щеше да бъде фатална.
Трудно е да си рационален. Обичаш Рио Фердинанд, обичаш и сина си. Бинго. Кръщаваш го Рио. И след това той преминава първо в "Лийдс", а след това в "Манчестьр Юнайтед". И майка му, която е фенка на "Дюран Дюран", продължава да натяква, че това е женско име.
Много запалянковци от Мърсисайд са доволни, че Томас Гравесен има толкова популярно име. Но не и родителите на Роуз Гравесен Мили Джонсън.
Има доста примери и с вмъкнати 11 средни имена. Но това вече е фанатизъм, грешка, направена от любов. Понякога обаче може и да върши работа. Родителите на Денис Бергкамп са били фенове на Денис Лоу. А всички Ериковци са доволни, че ако Кантона е лошо момче, то поне Клептън направи име.
Но пък какво ще стане, ако малкият ви Хосе Антонио стане 230 см и тежи 150 кг?
Ще бъде толкова трудно, както и за жена с името Кайли да обясни точно на колко години е. Също толкова, колкото на англичанин с име Паоло. Но все пак е по-добре, отколкото Пунто (на автомобила "Фиат Пунто").
