Посланик Джефри Кийтинг: България има потенциала да стане като Ирландия

Посланик Джефри Кийтинг е дипломат от кариерата. Той е роден на 19 декември 1957 г. Завършил е прочутия Тринити колеж в Дъблин. На 22 юни 1981 г. влиза в департамента на външните работи като трети секретар в икономическата секция.

През юли 1990 г. става вицеконсул в главно консулство на Ирландия в Бостън, а през август 1995 г. е първи секретар в посолството на страната в Лондон. От март 2000 г. е съветник там. Същата година заминава за Китай, където е съветник в генералното консулство на Ирландия в Шанхай.

- Ваше превъзходителство, много външни наблюдатели напомнят, че сегашната ситуация в България много наподобява на тази в Ирландия от преди 20 г. Какъв път извървя Ирландия през тези години на преходи, за да се превърне в една от най-проспериращите държави в Европа?

- Да, България може да последва нашия пример. През 1973 г., когато Ирландия (Irlgov.ie) се присъедини към общия европейски пазар, тя беше една от най-бедните страни в Европа. Но в резултат на своето ново членство и инвестициите, които получи като член на европейската икономическа общност, а след това и от ЕС, тя съумя на подобри своята инфраструктура.

Промени се положението и в селското стопанство. Една значителна част от тези чужди инвестиции отидоха в образованието и обучението на населението, които са две много важни области.

Има и две други много важни неща. Едното е свързано с макроикономическата стабилност, която е важно условие за привличането на чужди инвестиции. Също както Ирландия някога, от 1997 г. насам България успя да постигне макроикономическа стабилност.

Това, разбира се, беше свързано с много промени, някои от които и много тежки. Това е условието за привличане на инвестиции и в това отношение България може би ще съумее да стане като Ирландия.

- Казват, че между историята на Ирландия и България има много сходства. По какво си приличат в исторически план двете нации?

- Всъщност корените на тези прилики се откриват в далечното минало. Дунав е келтска река и първоначално на келтски "Дунав" означава "кафява река", така че Дунав не е син, а кафяв.

Независимо че преките контакти между двете страни и култури са били доста малко, има учудващи паралели между България и Ирландия.

Единият от тях е свързан с установяването на християнството и неговото проникване в културата на всяка от двете държави. Както и това, че християнството довежда писмеността, а тя също оказва благотворно въздействие върху културата.

Също като България ние имаме манастирска традиция. В Ирландия тя е просъществувала в продължение на 1000 г., но в крайна сметка е изчезнала, докато в България традицията на манастирите е запазена.

Всъщност и двете страни имат дълги векове на чуждо владичество, което е потискало духовната култура. Има и много интересни паралели между националните движения, които са възникнали през XIX век и са били насочени към постигането на независимост. Много скоро ние ще бъдем партньори в рамките на ЕС, така че историята ни тласка едни към други.

- Вярно ли e, че това, което е преживяла Ирландия в годините на робството, не го е имало в никоя друга поробена страна?

- Да, действително имаме дълга история на потисничество и конфликти между ирландци и британци. Но в същото време не трябва да забравяме, че има и културно взаимодействие между двете страни.

Както и приноса, който ред дейци на ирландската култура са направили към английската литература. Затова за мен е голямо удоволствие, че ввв Велико Търново гостува един от водещите автори на съвременната ирландска литература г-н Хамилтън.

- Ние, българите, винаги сме свързвали Ирландия с мистика, много легенди и героични личности. На какво се дължи тази магия на ирландския народ?

- Това е свързано с една реалност. С факта, че множество ирландски легенди и предания са били съхранени през вековете. Това е нещо типично за селските култури, където хората разказват приказки и легенди.

Но в Ирландия запазването на тези легенди и предания е свързано с нашето национално възраждане. Тогава те са били възродени и записани, а по този начин и опазени, тъй като са били схващани като един от знаците за различие между ирландци и англичани.

- Кой е вашият любим ирландски мит или митичен герой?

- Любимата ми история е свързана с деца, превърнати от жестоката си мащеха в лебеди. Те били прокълнати да плуват между Ирландския бряг и Шотландия. Дълго правили това, докато накрая не дошъл св. Патрик в Ирландия, за да донесе християнството. Тогава те са се превърнали в хора, но вече били прекалено стари.