Неродена мома (Мания)

П�и �итателите на моторните спортове може би невинаги имат причини да са доволни от решенията на големците във FIA. "Белите якички" често налагат решения, които меко казано оставят недоумение. Едно от правилата на Федерацията обаче винаги ще стопля сърцата на истинските маниаци. Задължението на компаниите, участващи в ралишампионатите, да хомологизират състезателните си модели, като произведат минимум 200 цивилни автомобила от тях, вероятно е най-добре премерения ход на FIA за всички времена. Друг е въпросът, че не една и две фирми са понасяли огромни загуби заради поредното обръщане на палачинката във FIA.
Точно това се случва с Ford през 1986 г., когато Федерацията предприема драстични мерки за повишаване на безопасността по трасетата и по този повод закрива състезанията от цял клас автомобили - Група Б. Към този момент компанията разработва вече четвърта година своя RS200, наследник на безславно провалилия се проект RS 1700T. Новият чисто състезателен модел трябва да вкара Ford обратно в играта, след като марката няма почти никакъв успех в ралишампионата от Cortina насетне. С проекта са натоварени Тони Саутгейт и Джон Уийлър, конструктори от F1-тима на компанията. Първият прототип е показан на автосалона в Торино през 1984 г., но след това колата претърпява радикални изменения.
RS200 е произведен в точно 200 бройки, шест от които са работни екземпляри, във фабриката на Reliant Shenstone в Стафърдшър. Ford няма абсолютно никакъв опит в използването на композитни материали, от каквито е изработено купето с дизайн на Ghia, докато известната с бутафорните си триколки британска марка определено има какво да предложи в тази област. Въпреки че е почти изцяло излята от фибростъкла, в каросерията на RS200 могат да се забележат и компоненти от серийни Ford-ове - стоповете например са от Sierra.

Новият състезател се оборудва с трансмисия FF, която позволява настройки в три различни режима на разпределение на въртящия момент. За бързи асфалтови трасета се използва само задно предаване, при смесена настилка се включва и предният мост в съотношение 37:63, а когато играта загрубее двигателната сила се подава поравно отпред и отзад. Трите режима могат да се избират в движение, без да се налага спиране.
Двигателите се доставят от Cosworth и по същество представляват агрегати, останали след преждевременната смърт на RS 1700T, но с увеличен до 1 804 см3 работен обем. FIA позволява увеличаването му с 16.7% за Evolution-моделите, от което конструкторите бързо се възползват, като го "разпилват" до 2.1 литра. В стандартната си спецификация чудесният иначе мотор е потиснат до смешните за подобен род автомобили 250 к.с., но твърде скоро в Cosworth започват да предлагат далеч по-мощни версии. 24 от произведените RS200 са донапомпани от Hart Motorsport до 550 к.с., а без да спазват правилото на FIA за Evolution-моделите, според което те трябва да запазват не по-малко от 10% от оригиналния автомобил, много ентусиасти развинтват BDT-двигателя до над 700 коня. Твърди се, че тези модификации ускоряват от 0 до 100 км/ч за феноменалните 2.1 секунди. Всъщност дори в "стандартната" си рали-версия (450 к.с.) RS200 фигурира в Книгата на рекордите Гинес като най-бързия сериен автомобил в света с ускорение от 2.8 сек., елиминирайки по този начин дори McLaren F1.

За жалост проблемите за този изключителен модел обаче започват още преди появата му на спортните трасета. От бързане да хомологизира RS200 преди началото на сезон 1985/1986 и да оправдае десетте милиона паунда, наляти в проекта, Ford сглобява задължителните 200 бройки на две - на три. След изненадващото решение на FIA да спре състезанията от Група Б шефовете на компанията нареждат всички коли да бъдат разколачени до последната бурма и събрани наново - този път както се полага на истински суперкар - за да намерят пазар сред по-богати "цивилни" купувачи. В крайна сметка само 144 от тези коли са реализирани на пазара. Останалите са използвани като донори за резервни части. 92 от екземплярите са с десен волан, а 29 са използвани като ралиавтомобили. Според статистиките 67 RS200 са продадени във Великобритания, 26 в Щатите, 9 в Германия, 2 в Канада, две до три във всяка от страните от Европейския съюз, 12 в Япония, 1 в Йордания и 1 в... Гватемала. Дори да попадне на този рядък модел обаче, кандидат-купувачът трябва да си приготви поне Ј25 000 за стандартната версия с 250 к.с. Evo-моделите (550 коня и нагоре) стартират от Ј100 000...