- Все още съществуват сериозни проблеми в цялостната система на здравно осигуряване. Така ще бъде, докато не се изясни философията за финансиране на здравеопазването. Тук се отнасят проблемите за основния пакет здравни услуги, които се финансират по линия на задължителното осигуряване.
Необходимо е и да се създадат механизми на приемственост между задължителното и доброволното осигуряване, така че доброволното осигуряване да се явява надграждащият стълб.
Нещата остават доста трудни не само по отношение развитието на дружествата за доброволно здравно осигуряване, но и за всеки като гражданин и потенциален потребител на здравни услуги.
Добросъвестният платец на здравни вноски трябва да е наясно какво получава по линия на едното осигуряване и какво може да получи допълнително върху него по линия на доброволното осигуряване. Такава яснота днес няма.
Акционерите са направили сериозни инвестиции в дружествата за доброволно здравно осигуряване и очакват възвръщаемост, но в същото време развитието на този пазар е доста слабо.
Постъпленията в здравния сектор са символични на фона на сумите, които се консумират като разходи за здравеопазване.
Проблемът с качеството на медицинските услуги у нас почти не се дискутира. Все още сме фиксирани върху количествената страна, стигат или не стигат средства. И оттук ние отново сме потърпевши, тъй като не можем да предоставим онова качество на услугите, заради което съществуваме.
- Можем ли да кажем, че икономическият статус на българското общество и ниските доходи са определящи за изключително стеснения пазар на доброволното здравно осигуряване?
- Това е един от най-големите проблеми. Той е проблем за цялото общество и стои в основата на цялостния размер на здравноосигурителната вноска, независимо как ще бъде разпределена тя - към задължителните или към доброволните фондове.
Проблемът е колко ние, българите, като общество можем да отделим за здравеопазване. Тези 6%, които се отделят днес, са абсолютно недостатъчни за добро здравно обслужване.
В същото време си мисля, че има дълбоки резерви в рамките на тези средства - как да бъдат разпределяни и как да бъдат оползотворявани. Мисля, че дискусията относно разпределението на брутния вътрешен продукт (БВП) и неговото насочване предстои.
Нелогично е България на прага на ЕС да влезе там с болници, които са по-скоро лазарети от миналия век, отколкото съвременни лечебни заведения.
Доходите на населението в настоящето и в близък план в бъдеще няма да позволят съществено увеличаване на натоварването с вноски както на работодателя, така и на осигуреното лице.
Добрата политическа философия в бъдеще би означавала промяна на цялостната данъчна формула с пренасяне тежестта към здравеопазването.
- Съществува ли нелоялна конкуренция в бранша?
- Законодателят, след като беше изчистил в известна степен проблемите относно нелоялната конкуренция и изобщо правата на застрахователите и нашите, през септември м.г. чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за застраховането направи промяна в Закона за здравното осигуряване. С нея се върнаха правата на застрахователите да правят т.нар. чисти здравни застраховки.
Лечебните заведения като че ли узряха, че доброволното здравно осигуряване не е техен предмет на дейност и абонаментните договори понамаляха, без да са изчезнали. В този план нашият периметър на дейност е изключително стеснен.
От една страна, има неяснота с основния пакет, който нормативно заема цялата ниша, и ние де факто трябва да повтаряме услугите. От друга страна, застрахователите сключват здравни застраховки и, от трета - лечебните заведения правят абонаментно обслужване.
Съвсем логично възниква въпросът ние за какво сме, след като единственият ни предмет на дейност е здравното осигуряване и нищо друго.
- Каква част от активното население се възползва от услугите на частните здравни фондове?
- Все още е много символична част. По мои груби изчисления те не са повече от 200 000 души.
- Какво би могло да се направи, за да се даде възможност на доброволното здравно осигуряване у нас да се развие?
- В основата е регламентирането дейността на всички участници. След като не можем да очакваме голямо повишаване на доходите, въпросът е в какъв размер ще се определи здравноосигурителната вноска и къде ще остане тя - дали изцяло по линия на задължителното осигуряване, или ще бъде разпределена и към частните здравни фондове.
Има много формули, по които това може да стане. Ние като общество също трябва да проведем своя дебат и ако се консолидираме, че трябват повече средства за здравеопазване, без да дестабилизираме задължителното осигуряване, да дадем малко по-широки права на гражданите да потърсят фондове като нас.
Тогава би могло, без да се повтаря моделът на пенсионното осигуряване за работещата част от населението, да има нов размер на вноската.
За целта трябва да се преразгледа цялата данъчна формула, като се направят данъчни облекчения за работодателя и за осигурените лица, и се даде възможност тези облекчения да се трансформират в здравна вноска. По този начин ще влязат повече средства в здравеопазването.
Разбира се, в този процес участват и изпълнителите на медицинска помощ. Докато организацията на здравното обслужване в лечебните заведения в България, а те в преобладаващата си част са обществени, не е на необходимото ниво, хората ще продължават да си задават въпроса, защо да правя още една вноска, след като се лекувам в същите лечебни заведения. На този въпрос трябва да отговори законодателят.
- Смятате ли, че ако пазарът на доброволното здравно осигуряване стартира с нормални темпове, нерегламентираните плащания в болниците ще намалеят?
- Мисля си, че духът от бутилката в България е пуснат отдавна. Не трябва да гледаме на здравния сектор като на оазис, който може да бъде опазен от това зло, наречено корупция.
В здравеопазването това дори не е корупция, а грозно изнудване. Корупция е да подкупиш някого. Тук не става дума за подкупване, а за притискане до стената на болен човек.
За съжаление този порок в системата го има. Не казвам неща, които не са известни. Вече и при нас има прецеденти с осигурени, които са подлагани на такова изнудване.
Искам да ви съобщя и факти как в кабинети на обществени лечебни заведения на наш осигурен се дават касови бонове, включително от фитнесцентрове, за да се вземат пари.
Ние самите трудно бихме могли да се преборим с този дефект на системата, ако я няма мотивацията на специалистите и на администрацията на лечебните заведения. Тези дефекти в частните центрове, тъй като частните болници са все още малко, ги няма.
- Имаше идея да започне работа по кодекс за здравното осигуряване, на какъв етап е проектът?
- Този въпрос по-скоро трябва да отправите към управляващите, които доста гръмко съобщиха на всички ни, че сериозно се заемат да коригират законодателството в областта на здравното осигуряване.
Всички ние посветихме голяма част от времето си, и то в летните месеци, за да сме в работните групи. Групите се справиха на първия етап със задачите, които им бяха поставени, и предадоха съответните материали.
Оттук насетне развитие няма. Информация към нас като работни групи няма, в общественото пространство не се предоставя какъвто и да е вариант на този нормативен акт.
За мен политическото време на сегашното парламентарно мнозинство е свършило. Дано да има приемственост и следващите да решат тези проблеми.
Последвайте ни
