Мъжът не е човек, когато е на път

О т най-ранните ми детски спомени датира следната почти класическа сцена: дядо ми кара семейната шкода към морето, а аз и баба ми се возим на задната седалка - за по-сигурно.

Отиваме на Приморско с карта за 20 дни.

И по целия път дотам никой не бива да обелва и дума.

А когато аз все пак се изпусна да кажа нещо, дядо ми строго отсича: "Тихо, да слушам колата!" Такива са мъжете.

Когато са на път, те преди всичко се вълнуват от колата си - дали ще ги остави насред магистралата, ако е по-стара, и колко най-много може да вдигне, ако е по-нова.

А че до тях седи ослепително същество, заголило предизвикателно заоблено коляно - това мъжете слабо ги интересува.

Ако не ми вярваш, миличка, си задай въпроса колко пъти гаджето ти е коментирало теб със същия интерес, както и крайпътните проститутки например.

Разбира се, далеч съм от мисълта да сравнявам класна и стилна жена като теб с магистралните ла донна е мобиле, но всяка жена понякога иска да бъде поглеждана със сласт от мъж, когото харесва.

И това го знаят прекрасно всички мъже до един!

Всъщност те точно затова са тръгнали с жена на път - защото искат да имат сигурен и леснодостъпен секс по всяко време там, където отиват.

За повечето мъже около 30 безвъзвратно приключва времето на разпуснатите мъжки компании, с които тръгват към морето, запасени с неограничено количество евтина мента. И там - каквото сабя покаже.

Момичета бол, дискотеките са пълни с плячка за една нощ, а на сутринта няма нищо по-лесно от това да се изнижеш от квартирата й без дори едно чао - ей така, от добро възпитание!

Този начин за прекарване на море обаче има и своите недостатъци.

Често набелязаните момичета вървят с придружител - як мъжага с няколко кила ланци по врата, с когото ти за нищо на света не би искал да се конфронтираш.

Или пък са онзи вид момичета, които са като бетонна стена - искат първо да се опознаете, да си говорите, да гледате луната заедно, за слушате най-напред нейната любима музика, после твоята любима музика и чак накрая... нощта вече е свършила.

И така, ти си "стар" за всичко това.

Искаш нещо по-различно.

Искаш прелестна ваканция със шезлонги, коктейли с чадърчета и среднощен секс на скалите без уговорки.

Обаче всичко това си има цена и трябва да си готов да я платиш до стотинка!

Преди да се стигне до морето обаче, повечето мъже се изживяват като лични шофьори на гаджетата си.

Те щедро предлагат да те закарат сутрин до офиса, ти правиш грубата грешка да се съгласиш и с това започва твоят кошмар: "Само ще се отбием през Гошо, че снощи си забравих у тях панела на радиото... Чакай ме тук за малко да се видя с Пешо за едни неща... Спираме само да проверя в колко отваря магазинът за риболовни принадлежности... Стой да си купя вестник, че някой в офиса все ми го краде..."

И така ти пристигаш на работа сериозно закъсняла, съжалявайки, че не си се качила на първото срещнато такси, а той с небрежна целувка по бузата ти пожелава приятен ден, като остава с дълбокото убеждение, че току-що ти е направил голяма услуга.

Вечер положението не е по-различно.

Той ти звъни в офиса и те кани да се присъедините след работа към ваши приятели в един бар наблизо.

Разбира се, ще дойде да те вземе.

По-късно обаче звъни и след порой от извинения и поради не знам си какви неотложни причини той вече е в бара, пийнал е едно малко и го мързи да тръгне.

Всички обаче са там и те чакат, така че ти ела пеша, нали нямаш нищо против, то и без друго е близо...

Разбира се, това че навън вали, а ти нямаш чадър, той просто не го е забелязал.

Най-сетне се стига и до въпросната почивка заедно.

И то в чужбина.

В Турция, по една от най-популярните дестинации - Кушадасъ.

Самото пътуване е досадно, защото разстоянието е дълго, той от чисто мъжки егоизъм не ти дава да покараш скъпата му кола.

Но след като вече сте там, започват недоразуменията.

Както си му е редът, той е наел петзвезден хотел, където нощувката струва майка си и баща си.

Но!

Към нея вървят всички екстри като неограничени шведски маси сутрин, обед и вечер, от които ти просто не може да не опиташ всичко, фитнесзала, сауна, джакузи и пр.

И на теб ти е крайно непонятно защо той се втурва веднага към плажа, вместо да се поглези в хотела.

Също толкова непонятно му е на него защо ти прекарваш часове пред огледалото в банята, а той нервно потропва с крак, сякаш не сте на почивка, а закъснявате за някъде.

Мъжете всъщност рядко си дават сметка колко време и усилия струва женската красота, която те незнайно защо приемат за даденост.

Това са много часове и много пари, пръснати във фризьорски и козметични салони и в най-различни магазини, които продават не толкова дрехи, колкото марките им.

Така когато ти се бавиш, защото се гримираш прецизно, той трябва да знае, че това е единственият начин жената до него да изглежда привлекателна.

И да е благодарен, че не си си поискала нови, по-актуални гримове.

Когато ти си купуваш рокля от бутик, където има само още два експоната, той трябва да знае, че това не е неразумно изпразване на портфейла му, а крайна необходимост, ако иска жената, с която не без гордост се показва наоколо, да изглежда още по-неустоимо.

Пак повтарям - всичко си има цена! Е, да отидеш в Кушадасъ и да не видиш Ефес е като в оня лаф с Рим и папата.

И докато ти си готова да хукнеш във всеки миг към някой музей, галерия или камък на открито, чрез които да обогатиш общата си култура, той мрънка, все едно го караш да те носи на ръце дотам.

И просто недоумяваш от колко кладенци вода носи, за да те убеди, че това със Седемте чудеса на света е шарлатания на някой професор историк, който не се е сетил за друг начин да пробие в кариерата си.

Вместо да спонсорирате световната туристическа мафия, той има по-добри идеи за прекарване на времето. Например да играете карти или табла на плажа.

И след като най-накрая сте на плажа, избухва нов интелектуален спор.

Вестник ли да четете или книга?

Той си купува "Сънди таймс", което, сигурна си, не е правил никога през живота си досега, и подхвърля неуместни шеги относно твоята книга - "Спомени" от Надежда Манделщам, която според него била отчайващо сериозна за плаж.

А ти в този миг откровено искаш да му се случи поне малка част от всичко ужасно, което се случва в живота на тази жена.

Когато обаче той решава да прекарва следобедите в хотелската стая пред телевизора, за да гледа финалите на Световната волейболна лига, чашата за теб прелива.

Излизаш сама и вадиш целия си арсенал от способности, които карат мъжете да се обръщат след теб - пускаш небрежни предизвикателни погледи, успокояваш крачката, загадъчно полюшваш талия и за нищо на света не се усмихваш, дори когато чуваш зад гърба си многообещаващи подвиквания "Hello Miss".

Да, сигурно сред всички тези мъже все ще се намери някой, който да забелязва, че сутрин приличаш на Снежанка, вечер на Пепеляшка, нощем - на Спящата красавица, а по бански си направо като Малката русалка.

С други думи, приказна жена, която заслужава нещо повече от мъж, с когото да пътува!