Л ятото на 1958 г. е велико време за Бразилия. Националният тим за първи път става световен шампион по футбол.
През ноември 1958 г. музикалният отговор на Жобим е "Desafinado" (Досада). "Тази песен не е досадна, а различна, защото целта й е да нарушава стандартите", казва бразилският музикант.
Огромен принос за световната популярност на новия стил има американецът Стен Гетц, чийто алт саксофон продължава темата след меланхоличните гласове на Жилберту и Жобим и окончателно утвърждава специфичното звучене на боса новата.
През 1962 г. албумът на Гетц "Jazz-Samba" става абсолютен световен хит, благодарение на ритъма на боса нова.
Саксофонистът продължава в същата посока и две години по-късно пуска албума "Getz/Gilberto". Милиони го купуват дори само заради една единствена песен "The Girl From Ipanema" (Момичето от Ипанема).
Баладата е посветена на момиче, което подлудява мъжете на плажа в Рио, сластно поклащайки бедрата си.
Тъй като Жоау Жилберту не знае английски, за записа пее жена му Астрид. Нейният готин нежен тембър едновременно хем примамва, хем запазва дистанция. Миксът е неподражаем, печели награда "Грами" и певицата се превръща в световна звезда.
През същата 1964 г. обаче военен преврат удавя Бразилия в кръв. Заглавия като "Sausade" (Копнеж) и "Tristeza" (Мъка) ненадейно добиват нов, трагичен смисъл. Много музиканти емигрирират в САЩ.
Някои като Серхио Мендес правят световна кариера. Днес може да се каже, че той е най-успелият музикант в стила боса нова. Неотдавна най-големият му хит "Mas que nada" (Няма начин) беше възроден с хип хоп версия.
Жанрът боса нова беше обявен за културно наследство на Рио де Жанейро, съобщиха в края на миналата година информационните агенции.
Това стана с указ на кмета на града във връзка с честването на 50-годишнината.
