Музил (1880-1942) е сред авторите със задължително място във всяка национална култура. В България досега е познат само с романа "Лутанията на възпитаника Тьорлес", сборника с новели "Три жени" и пиесата "Фантазьорите".
Но романът "Човекът без качества" е знаменитата емблема на творчеството Музил и сега преводачът Любомир Илиев я представя най-после - в два тома, общо 1400 страници.
Преди години комунистическата цензура заклеймяваше тази книга като "идеологически съмнителна" и българските преводачи не можеха дори да си помислят за превод на роман, сравняван по света само с "Одисей" на Джеймс Джойс и "По следите на изгубеното време" на Марсел Пруст.
Сега, когато това е отдавна възможно, издателство "Атлантис-КЛ" е ангажирало за амбициозния проект най-авторитетния преводач на немскоезична литература, Любомир Илиев.
Той е член на Европейския преводачески колегиум, носител е на национални и международни награди, доказал се е с многобройни преводи на класически и съвременни автори - от Лесинг, Гьоте и Шилер до Херман Хесе, Хайнрих Бьол, Райнер Мария Рилке, Гюнтер Грас, Зигфрид Ленц...
Романът "Човекът без качества", върху който Роберт Музил работи повече от десетилетие и го преработва до последния си дъх е опит да се обхване ни повече, ни по-малко модела на целия модерен свят. Той е калейдоскоп и епопея на епохата, нарисувана в изящен летописен стил, посочват издателите.
Героите в романа въплъщават в себе си най-разнообразни варианти на човешко поведение: елитни политици, едри банкери и бизнесмени, висши дипломати, реформатори, мечтатели, потенциални революционери, нимфоманки, екзотични салонни красавици, психопат-убиец, маниакална поклонничка на Ницше...
Творбата на Музил разполага с най-привлекателните качества на един роман: нагледност дори в най-абстрактните разсъждения, забавна ведрост, която стига до пленителна игривост, глъбинен хумор и на най-неочакваните места. И преди всичко: богатство и остроумие в сравненията и метафорите, каквито световната литература почти не познава.
 |
 < script type=text/javascript>function get_divs (){ i=1; while (1){ if_name = "div" + i; if_obj = getObj(if_name); if (if_obj) i++; else break; } return i-1;}function display_nav (){ div_name = "i_nv"; div_obj = getObj(div_name); if_name = "div" + 2; if_obj = getObj(if_name); if (if_obj) div_obj.style.display = "block";}function display_arts(num){ old_name = "div" + displ_art; new_name = "div" + num; a_old_name = "ahr" + displ_art; a_new_name = "ahr" + num; old_obj = getObj(old_name); new_obj = getObj(new_name); a_new_obj = getObj(a_new_name); a_old_obj = getObj(a_old_name);// alert (a_old_obj) old_obj.style.display = "none"; new_obj.style.display = "block"; a_old_obj.className = ""; a_new_obj.className = "ced"; displ_art = num;}function get_nav(){ for (j=1; j<=art_count; j++){ if (displ_art == j) text = "" + j + ""; document.write(text); if (j != art_count) document.write(' | '); }}function getObj(id) { if(document.getElementById(id)) return document.getElementById(id); } art_count = get_divs (); get_nav(); display_arts(1); display_nav ();< /script> 1  |
Разказва се за интелектуалеца Улрих, който през лятото на 1913 г. решава да си вземе едногодишен "отпуск от живота", след като и третият му опит да направи кариера се е провалил.
Настояването на баща му да поиска назначение като секретар на един високопоставен познат му идва тъкмо навреме. А въпросният господин си е наумил да отбележи с внушителен символичен акт през 1918 г. 70-годишнината от възкачването на престола на австроунгарския император Франц Йосиф.
По това време обаче германският император Вилхелм ІІ управлява вече три десетилетия и инициативният комитет се назовава "успоредна акция".
В "акцията" се срещат всякакви личности, които интригантстват един с друг или един против друг и под маската на служенето на общото благо преследват единствено собствения си интерес.
Улрих, човекът без качества, е единственият, който не чака от тази "успоредна акция" решаване на проблемите си. Той е и единственият, който от самото начало е наясно, че тя ще приключи без успех.
Без успех приключва обаче и опитът на Улрих да изпълни живота си със смисъл.
Музил е роден в Клагенфурт в Австро-Унгарската империя. Син е на професор по машиностроене и самият той следва инженерство.
Решението му да следва точни науки идва след като се е убедил, че военната кариера не е за него. Прави докторат по психология в Берлин, а същевременно следва физика и философия. Докторската му дисертация е сложен текст върху идеите на водещия по онова време физик Ернст Мах.
Музил е по-компетентен по проблемите на науката, отколкото който и да е тогавашен писател. Убеден е, че без научни знания интелектуалният живот може да бъде само нещо несериозно. Избира да бъде писател, а мисленето на учения никога не го напуска.
През Първата световна война е офицер на италианския фронт, а след края й първо става чиновник, а след това работи като писател на свободна практика, театрален критик и есеист във Виена и Берлин.
Публикува сборника с новели "Три жени" (1924). През 1933 г. се установява трайно във Виена, където издава сборника с есета "Посмъртни творби приживе" (1936).
След присъдиняването на Австрия от националсоциалистите на Хитлер през 1938 г. Музил емигрира в Швейцария, а книгите му са забранени в Третия райх.
