"Ведомости": Светът ще се нуждае от много природен газ

П рез 2014 г. барел петрол може да струва 49 долара, като се отчита американската инфлация, а през 2030 г. - 59 долара. Такава е прогнозата на Управлението за енергийна информация (EIA) към американското министерство на енергетиката, пише руският в. "Ведомости".

Управлението предвижда, че производството на петрол в Русия през 2030 г. ще се увеличи незначително, а на газ - 1,5 пъти. Такива цени заплашват Русия с дефицит на търговския баланс.

ЕIA публикува веднъж годишно прогноза за търсенето, консумацията и цените на енергийните ресурси в света. Основният вариант изхожда от данните, че световната икономика ще нараства ежегодно с 4,1%, а консумацията на всички енергоносители ще се увеличи с 57% до 205 трилиона кВтч.

Най-голямата група потребители ще бъдат страните от Азия и Тихия океан. Те ще консумират по 80 трилиона кВтч годишно.

Основният двигател на растежа в търсенето на енергия ще бъдат Китай и Индия. В тези страни консумацията на енергия ще расте съответно с 3,5 и 2,8% годишно, при 1,8% в световен мащаб.

През 2030 г. Китай ще стане вторият в света потребител на енергия (42 трилиона кВтч) след САЩ (47 трилиона), а европейските икономики силно ще изостават.

С изпреварващи темпове ще расте консумацията на въглища и природен газ. Същевременно делът на петрола в световния енергобаланс след 25 години, съгласно основния сценарий, ще намалее от 38 на 34%, но цената му ще остане почти на сегашното равнище.

Според първия алтернативен сценарий петролът след 25 години ще поевтинее до 36 долара (в цени за 2005 г.). Най-крайният вариант е 100 долара за барел, или 157 долара по цени за 2030 г.

Сценариите се различават по темповете на растеж на световната икономика. Освен това петролът ще поскъпне, ако се добива в по-малко количество, например като следствие на национализация на добива.

Основната прогноза на ЕIA за 2014 г. изглежда правдоподобна, смята Андрей Клепач, шеф на отдел в руското министерство на икономическото развитие.

За Русия обаче това означава, че при запазване на днешната структура на износа ще възникне голям търговски дефицит. Начинът да бъде избегнат е да се увеличи дела в експорта на услуги с висока добавена стойност.

Половината от растежа в консумацията на петрол ще бъде осигурен от три страни: САЩ, Китай и Индия. Светът ще се нуждае дневно от 117,6 млн. барела петрол, а не от 82,5 млн., както е било през 2004 г.

Освен това заради високата цена на петрола неговият дял в световния енергобаланс ща намалее от 37,7 на 30,8%.

В същото време силно ще нарасне потреблението на газ - от 2,8 трилиона на 4,6 трилиона куб.м. В Европа е очакван ръст от 509 млрд. на 736 млрд. куб. м, а делът на газа в европейския енергиен баланс ще се покачи от 23,8 на 30,9%.

Най-бързо търсенето на газ ще се увеличава в Китай ? от 39 млрд. на 192 милиарда куб.м, като 113 млрд. от тях ще се осигуряват за сметка на собствения добив.

Консумацията на петрол в страната ща нарасне почти два пъти - от 6,4 млн. до 15,7 милиона барела. Като резултат делът на Китай в руския експорт на енергоносители ще се увеличава, но ЕС ще запази първостепенното си значение, смята Дейвид Нап от "Енерджи интелиджънс груп" (EnergyIntel.com).

Увеличаването на добива на петрол ще бъде осигурено от членовете на ОПЕК. От общия растеж от 35 млн. барела дневно страните от ОПЕК ще добиват 22 млн.

В Русия добивът на петрол ще нарасне от 9,5 млн. до 11,5 млн. барела дневно, а на газ - от 623 млрд. куб.м. на 991 млрд.

Анализаторът от "Тройка Диалог" Валери Нестеров е съгласен, че добивът на петрол ще расте бавно. Това съответства на днешната политика на руското правителство, заявява той.

Прогнозите за умерен растеж на добива на петрол в Русия изглеждат обосновани, съгласен е и Нап. В Русия има геоложки условия за увеличаване на добива, и въпреки растящата намеса на държавата в работата на отрасъла, "руският ресурсен национализъм не прилича на венецуелския" и допуска постепенен растеж на производството, смята той.

Според него обаче прогнозата за добива на газ в Русия е завишена. Подобно увеличение на добива изисква значителни инвестиции, които в момента не се предвиждат, обяснява той.

По принцип Русия може да увеличи добива на газ до 1 трилион куб. м, но само за кратък период и с цената на последващо рязко съкращаване, смята Нестеров.