Н ай-доброто от каталога на "Еми класикс" (emiclassics.com) излиза в двойна юбилейна компилация по повод 100-годишнината на Херберт фон Караян (karajan.org).
Включени са произведения от Равел, Дебюси, Шабрие, Чайковски, Бизе, Пучини, Щраус-син, Берлиоз, Вебер, Шуберт, Моцарт, Вагнер, Сметана, Сибелиус, Дворжак.
През 2008 г. музикалният свят отбелязва 1 век от рождението на най-популярния диригент за всички времена. Икона на следвоенна Германия, символ на няколко поколения, той още приживе се превръща в легенда.
През целия си живот Караян се бори класическата музика да се възприема от широката публика, а не от селектиран кръг хора.
Когато аналогиите се отнасят до летенето (представата на Караян за оркестър, който променя курса по своя собствена воля, като ято птици) или конната езда (диригентът "поставя" оркестъра, както ездачът поставя коня пред оградата), професионалистите слушат, кимват с разбиране и проявяват интерес към факта, че един музикант знае подобни неща.
Диригентът Бруно Валтер (brunowalter.org) нарича Караян "ein seltsamer Mann" ('странен човек').
"Парадоксален" е може би по-подходящото прилагателно. Каквато и да е думата, той е един от най-забележителните мъже на нашето време. Всъщност цяла епоха.
