Разделяй и владей

Д а наследиш имущество, особено в големи размери, е мечта на всеки. Какво по-хубаво от това да получиш изневиделица апартамент или кола? Проблемът идва, когато не си единственият наследник.

Тогава може да възникне спор за правата върху наследството. А спорът да прерасне в делба - понякога направо в съда.

Често срещан случай е наследодателят да остави двама наследници - например майка и дъщеря. Нека той се казва Иван, а жена му и дъщеря му - съответно Гергана и Ана.

Имуществото на Иван е оценено на 70 хил. лева. Малко преди смъртта си той е направил дарение от 40 хил. лева на свой приятел.

Натрупал е дългове за още 8000 лева, които са обезпечени с част от недвижимата му собственост. Тогава колко реално ще вземат двете жени?

Какво получаваш по право

Според Закона за наследството, когато Иван има родители и съпруга, както и роднини по низходяща линия - деца, внуци, правнуци и т.н., те винаги имат право на определен дял от неговото имущество.

Независимо че Иван може да е завещал всичко, което притежава, на някой друг. И въпреки че той може да е дарил голяма или цялата част от собствеността си, правата си остават.

Частта, която Иван не може да дарява и да завещава, се нарича запазена част. Тя е запазена за неговите преки наследници.

Останалото от собствеността му е разполагаемата му част, с която е можело да прави каквото поиска. В случая, за да определим истинската стойност на имуществото за подялба, трябва да приспаднем от 70 хил. лева дълга, т.е. 8 хил. лева.

Към полученото прибавяме направеното дарение от 40 хил. лева. Така трябва да се поделят всъщност 102 хил. лева. Според закона всяка от двете наследнички трябва да получи по 1/3 от това имущество, или по 34 хил. лева.

Така като разполагаема част от собствеността на Иван остават 34 хил. лева. Да, но той в миналото е дарил цели 40 хил. лева. Какво ще стане с разликата?

Двете жени могат да претендират за нея в съда, защото им се полага. Разбира се, има ограничение във времето, когато могат да претендират за намаляване на извършеното дарение.

То е пет години от откриването на наследството. При завещание - отново е пет години, но от момента, в който наследниците узнаят за накърнените си интереси от завещанието.

Началото на делбата

Много чест обект на делба е недвижим имот. Затова нека продължим примера с Гергана и Ана. Те живеят заедно в къща, която е закупена по време на брака на Гергана с Иван.

Уви, започва спор коя кои помещения да ползва. Обаждат се на своите адвокати. Гергана подава иск за съдебна делба.

"При искова молба за делба към съда се плаща такса по Тарифа към Закона за държавните такси, като тя е 4% върху стойността на дяловете", обяснява адвокат Милена Бабалева.

Често първоначално се заплаща минимумът от 15 лева, а после таксата се доплаща след разделяне на имота пропорционално на дела на всеки. Доброволната делба обаче предлага ниско разходно решение откъм време и пари.

При нея нотариалните такси са по-ниски, не се заплащат държавни такси, както и адвокатски хонорари.

Как протича делбата

Съдебната делба има две фази. На първата трябва да се определи между кого се дели, кои имоти се делят, каква част притежава всеки от участниците.

Делбата в случая е между майката и дъщерята и се разделя жилищният имот, в който живеят. Тъй като той е придобит по време на брака, следователно Гергана има по право 1/2 от него.

Другата половина се разделя поравно между двете. Тогава майката ще има 3/4, а дъщерята - 1/4.

На втората фаза се определя цената на имота. След като решението по допускане на делбата влезе в законна сила, съдът пристъпва към съставяне на разделителен протокол, като за целта наз­начава експерти - вещи лица.

Експертизите струват пари. В нашия случай са заплатени 200 лева. Постига се съгласие майката да купи дела на дъщерята.

Двете заплащат пропорционално на дела си дължимите държавни такси. След това Гергана заплаща нотариална такса, за да получи нотариален акт за притежавания имот.

Кое имущество може да се дели

Притежаваното жилище може да се раздели, ако има отделни входове, отделни помещения или най-малкото - отделни санитарни възли.

Ако не може имотът да бъде поделен, трябва да се достигне споразумение, според което единият съсобственик да получи паричната равностойността на дела, който притежава.

Ако такова споразумение е невъзможно, съдът ще продаде имота публично - на търг.

Важно е да се знае, че общите части не може да се делят. При етажни къщи например общи са земята, върху която е построена сградата, външните стени, стълбите, площадките, покривът, външните входни врати на сградата и др.

Продажба на дял

Ако приемем обаче, че Ана и Гергана са решили всяка да си запази своята част от къщата, дъщерята ще получи 1/4, а майката - 3/4. След няколко години обаче Ана решава, че иска да продаде своя дял.

Но преди да тръгне да си търси купувач, тя трябва задължително да предложи своя дял на Гергана. Майка й отказва поради липса на пари.

Тогава Ана трябва да представи при продажбата на друго лице декларация по чл. 33 от Закона за собствеността, в която е вписано, че майка й се е отказала от правото си да купи.

На каква цена да продаде дела си? Момичето само трябва да реши. Дори 1 лев е възможна цена, но после може да съжалява.

Важно при делбата...

Един наследник винаги може да поиска делба. Тя е нищожна, ако някой от сънаследниците не е участвал.

Когато при делба е пропуснато някое от наследствените имущества, то се поделя допълнително.

Един наследник може да се откаже от наследство или да го приеме по опис (т.е. само конкретна част). Така се освобождава от дълговете, които е наследил. Веднъж приел наследството обаче, не може да се откаже отново.

Интересни факти

- В древна Атина, ако почине бащата, всичките му къщи в града, както и онова, което се намира вътре в тях, се дават на неговите синове. Останалото му имущество се поделя "справедливо" в съотношение 2:1 в полза на синовете.

- Мюсюлманките са можели да наследяват имущество още 1300 години преди европейките да имат наследствени права.