- Г-н президент, България и Румъния вече са пълноправни членове на Европейския съюз. Кои, според Вас, са големите предизвикателства пред страната ни днес?
- Пълноправното членство на България в ЕС е реализация на приоритет, по който работиха всички политически партии и институции в продължение на 17 години.
На първо място ние трябва да се научим да усвояваме средствата и възможностите, които ни се предоставят от присъединяването. Необходим е опит в подготвянето на проекти, които чакат финансиране. За съжаление, готовността ни не е на необходимото равнище.
Знам обаче, че и 10-те страни, които станаха наскоро членки на ЕС, не успяха да усвоят всички предложени им средства.
На второ място е много необходимо България да намери и заеме своите ниши в ЕС. Благодарение на нашите природни и климатични условия, както и на традициите ни, имаме възможност да завоюваме своето място на европейския пазар. Произвеждаме много добро вино, може да се развие още културният туризъм и еко-туризмът.
Предизвикателствата идват, разбира се, от корупцията. Тя присъства в целия стопански живот и в държавния апарат почти на всички етажи. Оказваме се в абсурдна ситуация, когато хора участници в корупцията, трябва да водят борба срещу нея. Необходимо е да се разчупи омагьосаният кръг и да се реши този проблем.
- Доколко българският национален интерес беше защитен при воденето на преговорите с ЕС?
- Мисля, че в достатъчна степен. Преговорите минаха през парламентарен, граждански и политически консенсус. Една от първите декларации на Великото народно събрание (ВНС) беше кандидатурата на България за европейската общност. Създадоха се комисии за преговори с ЕС. Когато ни приеха за асоциирани членове, в търговските отношения имаше асиметрични операции, които бяха подготовка в икономическата област.
Най-тежки бяха преговорите при подаването на кандидатурата на България за членство в ЕС, която стана факт през 1995 г. в Мадрид. Всеки може да каже, че българският интерес не е бил защитен, но другата страна е по-силната. Затова мисля, че имаше баланс.
- Как очаквате, че ще се реши проблемът със статута на Косово?
- Налага се убеждението, че на сегашния етап проблемът не може да бъде решен радикално. Ако днес Косово стане суверенна държава, това ще е опасен прецедент. Не само за Балканите, но и за цяла Европа, може би и за света.
В подобна позиция е и Република Сръбска на територията на Босна и Херцеговина, Воеводина, Санджак. Всички те ще искат същото решение за себе си.
На Балканите има множество малцинства. В Румъния има 1 млн. унгарци. В Гърция има подобна ситуация с албанците. Автономията не е решение, тя създава купища проблеми. Виждате, че светът върви в обратна посока, към все по-голяма интеграция - и в НАТО, и в ЕС. Когато всички балкански държави станат пълноправни членове на тези организации, въпросът с държавния суверенитет и граници се обезсмисля.
Досега проблемът за Косово беше решаван палиативно. Подобно ще е решението и в близко бъдеще. Може би ще има по-голяма степен на автономност или ще мине от протекторат на ООН в протекторат на ЕС. В тези организации ще се запазят различията между религиите и етносите. Ще има и търкания помежду им, но никой повече няма да си позволи да решава проблемите чрез война и кръвопролития.
- Партията на Воислав Шешел спечели почти 30% от гласовете на проведените наскоро избори в Сърбия. Каква е причината за надигането на национализма в балканските държави, включително и в България?
- Национализмът играе спекулативна роля. Той се използва като политически аргумент за спечелването на власт и няма положителни ефекти в една демократична страна. Има градивна сила само в националноосвободителните движения, ако иска да създаде собствена държава излизайки от империя, където общността е държана насила.
Този национализъм, който възниква на Балканите, а и в западноевропейските държави, не може да постигне нищо добро. Може само да попречи, доколкото ЕС е категорично против подобни идеи.
Ако си спомняте преди няколко години Йорг Хайдер спечели в Австрия, но бе принуден да си подаде оставката.
- А каква е причината за антибългарската кампания в Македония?
- Националистите и в България и в Македония вършат много мръсна работа. Пътят е обратният. Нека да дойдат тук македонците, да учат, да вземат българско гражданство, да видят, че България е една наистина демократична държава. Да се уверят, че предоставяме добри условия за работа и живот. Другото противопоставяне дава дивиденти само на самите националисти.
Конфронтацията, която напоследък наблюдаваме, вреди много повече на самата Македония.
- По какъв начин България може да спомогне за по-бързата интеграция в ЕС на останалите държави от Балканите?
- Ние, които сме по-напреднали да даваме нашето ноухау, за да спомогнем за по-бързата интеграция на останалите държави на Балканите. Това е и в наша полза. Всеки ще може да работи, да се учи и да прави бизнес на всяко място в ЕС. Може и на двустранна основа.
Ние бяхме поръчители на Македония да стане член на международната франкофонска общност. Може да им помогнем и с опита си във воденето на преговорите с ЕС.
- Членството на Турция в ЕС е широко дискутирана тема в Брюксел. Как виждате пътя на южната ни съседка към ЕС?
- Членството на Турция е необходимост за ЕС и за щастие все повече политици възприемат този факт. Европа може само да спечели.
Турция е светска държава с демократични институции. Не всички механизми работят както трябва. Някои човешки права и отношенията към малцинствата трябва да се подобрят. ЕС е в правото си да изисква гаранции по тези въпроси, защото тук компромиси не може да има. Но трябва да се убеждават турските политици и интелектуалци, че от присъединяването на Турция всички печелят. Тя е мюсюлманска държава, но е против ислямския фундаментализъм и бандитизъм.
Неслучайно самата Турция стана обект на терористични атаки. Тя е първата бариера срещу ислямския фундаментализъм, който идва от изток. България е втората, а Румъния третата бариера. В съвременният свят не бива тези елементи да се подценяват. Това е роля, която Турция ще играе още дълги години.
Самият ЕС не е християнски съюз. Ако си припомним преди 10 години имаше политици, които смятаха, че НАТО трябва да е съюз на католици и ние ортодоксалните държави нямаме място в Алианса. Не бива на тази основа да се поставят бариери.
Условията за членство в ЕС са следните: изградена демократична система и работеща, съвременна, пазарна икономика.
express.bg
