Историята с писмото започва през 1947 г., когато 20-годишният Любомир Соколов намира адреса и пише до Ремарк с молба писателят да му изпрати негова книга, както и за да "сподели несбъднатите си мечти в България. Че не може да се реализира, да отиде напред", разказва съпругата на преводача Христина Соколова.
Драги Любомир Соколов, току-що получих вашето писмо, което особено ме затрогна - пише авторът на "На Западния фронт нищо ново". Ремарк завършва писмото си с думите: Ние получихме нещо в тези объркани времена - че където има живот, винаги трябва да има и надежда. Отговорът дал сили на 20-годишния Соколов да продължи да се бори, тъй като кореспонденцията му със Запада и хобито му към езиците не били приемани благосклонно от Държавна сигурност, разказва Би Ти Ви. Превел 110 книги. Знаел английски, но бързо научил испански и сърбо-хърватски. В края на войната укривал италиански военнопленник в къщата си и от него научил и италиански.
Близо 50 години писмото на Ремарк е стояло скрито зад картина на стената в хола. Сега се пази в сейф на тайно място от съображения за сигурност. Писмото е "с висока стойност за колекционери и ценители на творчеството и личността на писателя", се казва в офертата в BidUp.net.
Виж още:
Романа от Ремарк "Време да се живее и време да се мре" (превод, поместен в Литернет.бг)
За писателя в Remarque.uos.de (от родния му град Оснабрюк, Германия - на немски, английски и руски)
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!