Спорните архитектурни проекти

П онякога управляващите се опитват на всяка цена да оставят следа в историята. Друг път отговарят на нуждите на обществото или пък просто искат да поставят ново начало. За постигането на всичко това трябва здраво да се работи.

Става дума за големи проекти, които обаче често са обект на спорове.

Така например, обединена Германия е разединена по въпроса за бъдещето на Двореца на Републиката в Берлин. По времето на ГДР в сградата се помещава залата на народните представители. Освен това тя е и културен център, достъпен за всички.

След бурните събития през 90-те години днес е останал само скелетът на двореца, който трябва да бъде разрушен тази зима. Има идея да бъде възстановена фасадата на замъка на пруските крале.

Тя обаче буди разногласия, макар че преди на мястото на сегашната руина се е издигал именно замъкът на пруските крале, взривен от комунистите.

През 2002 и 2003 г. депутатите гласуваха в подкрепа на възстановяването на замъка.

Мнозина смятат, че Дворецът на Републиката е историческа и архитектурна ерес. Той обаче си има своите защитници. Зад него, както и зад замъка на пруските крале стоят асоциации, борещи се за интересите на двата проекта.

Може да се каже, че повечето източногерманци от старото поколение, артисти и архитекти с носталгия си спомнят за прекрасните вечери, прекарани в Двореца на Републиката.

Възстановяването на сградата, независимо в кой й вид, се бави поради липсата на пари. Държавата отпуска бюджет от 500-700 милиона евро.

По някои оценки сумата далеч ще надхвърли милиард.

Затова все повече се говори за пълното разрушаване на сградата. Все пак, ако в самия център на Берлин се открие огромна пропаст, властите ще са принудени да действат бързо.

Литва много иска да подчертае славното си минало и поради тази причина във Вилнюс бе одобрен проект за възстановяването на бившия дворец.

Начинанието изглежда представлява истинска гордост за литовците, защото се предвижда именно в двореца да се проведат честванията през 2009 година - тогава се отбелязват 1000 години, откакто за първи път в писмен документ се споменава името Литва.

Министър-председателят има намерение да почете събитието, както му се полага. Премиерът е инициатор на проекта и миналата седмица дори посети обекта, за да види как вървят възстановителните работи.

"Делото ни е историческо. Този символ на нашата държава, унищожен преди 200 години, е на път да възкръсне", заяви видимо доволен бившият строителен инженер.

Всъщност, в продължение на четири века, от средата на 13 до средата на 17 век на това място се издигала резиденцията на владетелите - свидетелство за златните години на Литва.

Според премиера на страната възстановяването на двореца не е каприз. Идеята му обаче не се възприема еднозначно от обществото.

Освен това архитектите подчертават, че е неправилно да се говори за възстановителни работи, тъй като от стария дворец са останали само основите, така че става дума за истински строеж.

Проблемът е, че липсват достатъчно документи, по които дворецът да бъде изграден наново. Поставя се и въпросът не е ли по-добре 29-те милиона евро, които струва на държавата двореца, да бъдат използвани за по-значими символи на културното наследство на Литва.

Дворецът на суверените ще бъде музей и официален символ на страната. Най-интересното е, че въпреки споровете, дворецът вече е в сърцата на хората, които са дарили за изграждането му 420 хиляди евро.

В историческото сърце на Париж, на Плас дьо ла Бастий, се издига истински кораб от камък, оплетен в собствените си мрежи.

Това е Опера Бастий.

Определението донякъде е съвсем истинско, защото сградата е опасана с найлон и мрежи заради падащите от зданието камъни.

Бенжамен Рандо живее наблизо, но преди всичко е изнервен парижанин, който сподели: "Всяка сутрин от десетина години насам виждам Опера Бастий, която намирам за по-скоро интересна от архитектурна гледна точка, но все повече се смайвам, като гледам как тази сграда се руши прогресивно. Предпазните мрежи са от десетина години. Нищо не се променя, само мрежите стават все по-неприятни. "

Проблемите със сградата започват още от откриването й. Причината за тях са качеството на камъка и системата на изграждането й, както и кратките срокове, в които проектът е трябвало да бъде изпълнен.

Камъните започват да падат. Всеки от тях е от по един квадратен метър и тежи 60 килограма. Можем да си представим какъв риск са те за случайните минувачи.

Вече петнайсетина години властите заобикалят неприятния проблем. Вместо решение се редуват експертизи и опроверженията им.

Недоброто състояние на бившия княжески Дворец в центъра на София отдавна поставя въпросът за преместване на експозициите на Националната художествена галерия и Етнографския музей, които са изложени в сградата.

Зад това стои идеята за превръщането на Двореца в сграда с представителни институционални функции като в нея да се помещава президентството.

Оказа се, че това е твърде скъпа инициатива и идеята загуби атрактивност. Нуждата обаче от нова модерна галерия предизвика спорове около бъдещето на бившата сграда на Техническия университет близо до паметника на Левски.

Самото преместване на експозициите бе разбрано от художниците като ликвидиране. В подкрепа на тяхната позиция застанаха тези, които смятат, че сградата макар и да изглежда солидна всъщност не е подходяща за галерия.

Тяхната аргументация се основава на това, че превръщането на сградата в галерия ще струва много скъпо. Съществува и идея за преобразяването на сградата на бившето МЕИ в музеен комплекс.

Идеята датира още от времето на министър Москова, но проектът е замразен, защото за реализирането му са били необходими 20 милиона лева.

Най-екзотичното предложение за осъществяване на нова визия и функция на сградата дойде по време на бившия състав на културното министерство.

Проектът предвиждаше превръщането на сградата в хотел с търговски център като Националната галерия за чуждестранно изкуство, която се помещава в част от сградата, да бъде хотелското артфоайе.

За изпълнител на проекта бе посочен турския холдинг MGN. Разбира се, че проектът предизвика небивал скандал, уличаващ министерство в корупция и завърши с уволнение на зам.-министъра на култура.