Ежедневно човекът се сблъсква с милиарди проблеми, през главата му минават хиляди мисли, зависи от стотици обстоятелства, среща се с десетки хора, но в крайна сметка има само едно нещо, без което нито едно от тези неща не би се случило. Wasser, νερό, water, l'eau, el agua, מים, acqua… На какъвто и език да го кажем, в която и да е част на света да се намираме, независимо от нашите раса, пол, възраст, религия и т.н., всички ние сме обединени от нуждата за вода, защото тя е неизменна част от нашия живот, или по-скоро тя е нашият живот.
Дали от незаинтересованост, или необразованост, или просто от глупост човекът забравя за нейната важна роля и пренебрегва опасностите, които грозят водните ресурси в световен план. Крайно време е обаче да се замислим за тези проблеми и заедно да вземем мерки срещу тях, преди да е станало твърде късно.
Ако попитате един средностатистически човек какво е водата, то най-вероятно ще ви каже:
a. тя покрива около 2/3 от повърхността на Земята
b. тя е химично съединение, което при стайна температура представлява прозрачна течност без мирис и цвят
c. тя съставя до 75% от теглото на човека
Да, всички тези отговори са верни, но също така и твърде остарели, банални и дистанцирани. Те не носят лично отношение и показват нереалната преценка на днешния човек, неговия абсолютен непукизъм, неговото консуматорско мислене и егоизъм. А защо забравяме факта, че водата е среда на живот на така обичаните от нас рибни деликатеси, че близо 20% от електричеството в световен мащаб се произвежда от различни ВЕЦ-ове, че тя служи за разтваряне на хранителни вещества и транспортирането им до клетките, че без нея отглеждането на ориза, даващ прехрана на 2/5 от населението на планетата, е невъзможно? Защо се сещаме за водата само когато получим месечната сметка за парното, когато сме жадни или когато се глезим в някой СПА-хотел, с други думи когато по един или друг повод я използваме безвъзмездно, съблюдавайки единствено и само собствените си битови и физиологични нужди?
Защо да си караме скъпите коли само веднъж в седмицата на автомивка, когато може и три пъти? Защо да спирам водата, докато си мия зъбите, когато това е толкова трудно и изморително? Защо да поощрявам колоезденето, когато нефтените разливи просто унищожават някакви си екосистеми? Защо да се строят пречиствателни станции за милиони, когато отпадните води така или иначе могат директно и абсолютно безплатно да се вливат в реките? Защо ли? Защото всичко това е абсурдно и не съответства на наболелите проблеми, засягащи водата и природата. Не трябва нито да си разпален еколог, нито хипи, нито министър на околната среда и водите, за да се замислиш над тези въпроси, за да промениш начина си на мислене, за да живееш по-рационално и природосъобразно. Не е нужно да се изправим пред екологична катастрофа, за да оценим водата, да бъдем по-отговорни и пестеливи, с други думи наистина да започне да ни пука за това, което се случва около нас.
Недостатъчната информираност на гражданите и оскъдната им социална ангажираност задълбочават гореспоменатите проблеми. Редно е не само да се говори, но и да се прави повече в тази насока, за да може следващите поколения да развият едно по-толерантно, отговорно и насочено към актуалните екологични опасности мислене. 21ви век е векът на информацията, затова вече е немислимо да се задоволяваме с общопознатите клишета и да се оставим на апатията. Трябва да проявим истински интерес и бъдем активни, ентусиазирани и заедно да се опитаме да намерим адекватни решения, които да допринесат за опазването на водата максимално чиста, а не каша, бълваща отрови и изцяло негодна да бъде среда и условие за живот. На мен ми пука за всичко това, а на теб?!
