Ш естнайсет години след като стана независима, на 1 януари Словения пое от Португалия председателството на ЕС (EU2008.si) с намерението да се превърне в мост към Балканите.
Някога тя бе част от Югославия, чието разпадане през 90-те години предизвика войни, геноцид, омраза и страдания. Като ротационен председател на съюза сега Словения ще иска да стане гарант, че тези времена са отминали завинаги, коментира ДПА.
Ние вярваме, че е крайно време югославската криза да приключи, заяви Димитрий Рупел пред журналисти в Брюксел миналата седмица.
До края на своето председателство Словения ще се стреми да реши косовската криза и да ускори присъединяването на други бивши югославски републики в 27-членния съюз, добави Рупел.
Словения стана член на ЕС през 2004 г. Всички други бивши югославски републики и тяхната съседка Албания сключиха споразумения за стабилизиране и асоцииране с ЕС.
Хърватия се очаква да стане член на ЕС до 2010 г. , останалите вероятно ще я последват след четири или пет години.
Словения би искала да спомогне за ускоряването този процес на присъединяване, заяви Рупел.
Ако има импулс, нещата може да се придвижат много по-бързо, особено ако Сърбия и Хърватия напредват с по-големи темпове, каза още словенският външен министър.
Освен за изпълнение на балканските си амбиции като председател на ЕС Словения ще работи за бързо ратифициране на Договора от Лисабон за реформиране на европейските институции, добави той.
През 1999 г. губернаторът на Тексас Джордж У. Буш публично обърка Словения със Словакия в момент, когато и двете страни принадлежаха към група бивши комунистически държави от Източна Европа, борещи се за присъединяване към ЕС.
Оттогава Буш стана президент на САЩ, а Словения се присъедини към ЕС и НАТО, въведе еврото и влезе в свободната от паспортни проверки Шенгенска зона, коментира агенция Ройтерс.
През януари 2008 г. алпийската република с двумилионно население, сгушена под Австрия на източното рамо на Италия, поема шестмесечното председателство на ЕС.
Но за външния свят тя остава до голяма степен непозната.
"Словения е по един или друг начин изолирана от векове подобно на един континентален остров в Европа и някои от нейните политици изглежда са съгласни да запазят това положение. Но председателството на ЕС ще подобри профила й на глобалния политически пазар", заяви дипломат от ЕС с широки познания за региона.
Чистата и благоденстваща провинция на Словения, която става атрактивна за туристи, прилича повече на Швейцария, отколкото на комунистическа Югославия, която Любляна напусна през 1991 г. след кратка война с доминираната от сърбите федерална армия.
Словенците се смятаха за трудолюбиви, процъфтяващи и западно-ориентирани. Сърбите, хърватите и босненските мюсюлмани в Югославия мислеха за тях, че са надути, непостоянни и не притежават безгрижното очарование на останалите балкански славяни. Циниците наричаха Словения "Австрия за бедняците".
Въпреки икономическите и политическите успехи на Словения (тя е най-богатата източноевропейска държава с БВП на глава от населението в размер на 14 800 евро, близък до равнищата в ЕС), критиците побързаха да отбележат, че нейният образцов имидж не е толкова перфектен.
Последният истински успех на Словения беше безпроблемното въвеждане на еврото през януари, заяви политическият анализатор в Загреб Давор Генеро, който пише за хърватски и словенски вестници.
След това ние видяхме некомпетентността на администрацията при борбата с инфлацията, позорните конфликти с президента и управителя на централната банка, опитите за контрол над медиите и бавната приватизация, добавя той.
Щедрите социални грижи, неподвижният пазар на труда, високото ниво на протекционизъм и държавният контрол над бизнеса помогнаха да се достигне инфлация, достойна за първите страници на вестниците - 5,8% през ноември, най-високата в евро зоната.
Последните данни, особено инфлацията, показват, че Словения губи част от предимството, което имаше над другите нови страни членки в ЕС, заяви политическият анализатор Мета Роглич в ежедневника "Дневник".
Свободата на медиите и човешките права - въпроси, които никога не са подривали словенската кампания за членство в ЕС, също излязоха на преден плат през изминалата година.
Близо 600 журналисти подписаха петиция през октомври, с която обвиниха консервативния премиер Янез Янша, бивш антикомунистически журналист в последните дни на Югославия, в цензура и ограничаване на свободата на медиите.
"През 2006 г. това правителство замени редакторите на 80% от словенските медии, тъй като пряко или непряко ги притежаваше. То промени медиините закони, за да си осигури контрол над по-голямата част от изданията", заявява пред Ройтерс Блаз Згага, един от двамата автори на петицията.
Той използва същите думи преди една година, когато медиите съобщиха за тежкото положение на голямо ромско семейство, изгонено от дома си в централна Словения след конфликт с разгневени местни жители. Случаят накара ЕС да осъди "расисткото поведение".
Също миналата година десетки защитници на човешките права пътуваха с автобус до Брюксел, за да защитават каузата на близо 18 000 несловенски граждани, които не могат да получат словенски документи за самоличност след обявяване на независимостта. Около 4000 души все още нямат паспорти.
Споровете на Янша с популярния ляв президент Янез Дърновшек оставиха Словения без управител на централната банка за два месеца по-рано тази година, опорочавайки плавното приемане на еврото.
Последното вълнение беше през ноември, когато Янша заплаши да си подаде оставката, след като подкрепен от опозицията кандидат спечели президентските избори.
Янша възстанови политическото си хладнокръвие, като свика гласуване на вот на доверие за своето правителство, което спечели. Данило Тюрк положи клетва като президент на 22 декември 2007 г.
Отношенията със съседните държави също бяха проблем. Неспособността да бъде постигнато споразумение с Хърватия за границите и съвместно експлоатираната АЕЦ Кръшко и да бъде сложен край на 16-годишните спорове стана обект на подигравки.
Все пак за любопитните западноевропейци живописната Словения и нейната столица Любляна оформят една привлекателна картина на живота в новата Европа и точно нея ще видят европейските чиновници, които пристигнат на посещение.
