Ричард Столман: Хора, които приемат свободата си като нещо второстепенно, ще я загубят

- Има ли опасност идеите на свободния софтуер да се разклонят в няколко направления? Например някои хора да държат да се използва свободен софтуер само на не собственическа операционна среда, например "Windows"?
- "Свободен софтуер" означава свобода, която уважава свободата на потребителя.

Има четири основни вида свободи, които потребителите трябва да имат.
Свобода 1 е свободата да можеш да стартираш, която програма пожелаеш.
Свобода 2 е свободата да можеш да четеш и променяш сорс кода й както искаш.

Свобода 3 е свободата да можеш да помогнеш на съседа си, като имам предвид свободата да можеш да правиш копия и да ги разпространяваш.

Свобода 4 е свободата да публикуваш модифицирана версия и по този начин да помогнеш в изграждането на своята общност.

Грешка е тези свободи да бъдат отричани; всеки трябва да ги има, което означава, че целият софтуер трябва да бъде свободен.

И така ние поддържаме използването изключително на свободен софтуер върху свободни операционни системи (ОС).

Не всеки в нашето общество подкрепя тази гледна точка.

Има такива, които използват и разработват свободен софтуер, но не споделят нашите цели.

Някои не разпознават този проблем като проблем, свързан със свободата.

Ние поддържаме GNU пакети на "несвободни" ОС, не защото мислим, че е легитимно да се използват тези "несвободни" системи, а просто за да сме по-привлекателни за някои потребители и така да можем да запознаем повече хора със свободния софтуер.

Ако използвате "Windows", ще се радвам да пробвам Emacs върху него. Но да пуснете Emacs със "Windows"-а не означава, че си свободен.

За да си свободен, трябва да махнете своя "Windows".

Ако не можете да изхвърлите Windows oт компютъра си, изхвърлете компютъра си през прозореца;)

- Има ли опасност за свободния софтуер, при тази все по-голяма комерсиализация напоследък?
- Комерсиализацията на свободния софтуер е хубаво нещо, стига той да си остане свободен - т.е. бизнесът да уважава свободата на потребителя.

Хубаво е хората да правят пари от поддръжка, адаптиране, конфигуриране и разширяване на свободния софтуер.

Това е етичен начин за правене на бизнес. Пожелавам им успех.

Обаче някои бизнеси примесват GNU/Linux системи с несвободен софтуер или като прибавят несвободни "add-оn"-и.

Тази практика отслабва нашата общност, понеже учи потребителите да не се грижат за своята свобода.

Хора, които гледат на свободата си като на нещо второстепенно, ще я загубят (неотдавнашни събития в история на САЩ са добър пример за това).

- Какво ще стане, ако се приемат софтуерните патенти в Европа?
- Всеки патент за софтуер покрива някаква идея за правене на нещо в софтуера.

Един типичен пример е примерът с "the progress bar".

Когато една идея е патентована, никой не може да я използва, променя, доразвива, докато не измине 20-годишен период.

Да напишеш голяма програма означава да свържеш хиляди идеи, като всяка от тези идеи би могла да бъде патентована от някой друг.

Така става почти невъзможно да развиеш голяма програма без риск от съдебно дело.

Тези, които използват програмата, също могат да бъдат съдени.

Системата е глупава и задържа прогреса; тя също така налага неоправдаеми ограничения на всички потребители.

От "Майкрософт" искат да използват софтуерни патенти, за да унищожат свободния софтуер като жизнеспособна алтернатива.

Ще бъде голяма битка.

Междувременно едно широко движение, включващо разработчици на свободен и друг софтуер, икономисти и дори EuCASMSE (Европейската конфедерация на малките и средните предприятия), се опитва да убеди ЕС да откаже софтуерните патенти.

Вече успяхме да убедим Европейския парламент (ЕП) да гласува срещу тях.

Въпреки това ЕС не е особено демократичен, а Европейският парламент има ограничена власт.

Може скоро да ни се наложи да молим ЕП да гласува срещу тях за втори път.

- С какво се занимавате сега?
- Моята основна работа в последно време е да говоря с хората за философията на свободния софтуер.

Правя това, като пиша статии, изнасям речи и отговарям на въпроси като вашите. (Вж. личния му сайт Stallman.org).

И освен това все още се занимавам с малко програмиране на GNU Emacs.

- Какво бихте препоръчали на хората, който се занимават със свободен софтуер в България?
- Най-важното нещо е да се опитват много и различни варианти, като фокусът трябва да пада най-вече върху училищата.

От "Майкрософт" разбират, че училищата могат да бъдат полезни за пристрастяването на децата към "Windows".

Предоставят безплатни копия на училищата поради същата причина, поради която тютюневите компании едно време раздаваха безплатно пакети цигари, за да пристрастят хората (буквално - да ги зарибят).

Казано иначе, целят да докарат хората до състояние на зависимост, от което трудно биха могли да се измъкнат.

Ние би трябвало да обясним на учителите, че начинът децата да се научат да бъдат силни и с възможности е да свикнат да използват свободен софтуер.

Тогава те не биха били зависими от "Windows".

Би трябвало да обясним на учителите, че начинът децата да станат добри граждани и добри съседи е да се научат да използват свободен софтуер.

Така те ще свикнат да споделят помежду си.

Всеки клас би трябвало да има следното правило: деца, ако донесете програма в училище, вие не можете да я задържите за себе си - трябва да я дадете на съучениците си да я копират.

А софтуер, който не е свободен, да не се разрешава в клас.

- Какво знаете за България и при какви условия бихте дошли у нас?
- Дълги години се занимавах с различни видове фолклорни танци, докато не получих травма, която ме принуди да спра.

И все още свиря мелодии на един sopranino recorder, който нося със себе си нявсякъде.

Всъщност "Free Software Song" използва мелодията на българската народна песен "Сади мома" - единствената мелодия, която се научих да свиря на пиано с две ръце (знаех и двете й части, защото съм ги пял).

Вече не мога да танцувам, което е много тъжно, но все още мога да виждам и чувам.

И така вие можете да ме убедите да дойда, когато има фолклорен фестивал.

Въпреки това ще ви се наложи да платите полета ми за и от България от някое друго място, където може да се намирам.

Доходите ми са задоволителни (плащат ми за някои от речите, но не за всички), но не мога да си позволя да пътувам на собствени разноски.