Ас съм онази, за която Вазов писа: „Сега съм у дома."
Аз съм онази, за чиито „високи сини планини, реки и златни равнини" пеят децата.
Аз съм онази, в чиито горди балкани развяваха знамена хайдутите...
Още пазя спомена за чистите реки и тучни поляни, за девствените гори и златните пясъци.Наричат ме по различни начини - „първият министър на бога", „Бог в нещата", „единствената книга, чието съдържание е еднакво значително на всички страници".Тогава, защо ти, човеко, ти, когото наричат венец на природата, не цениш твореца на всички творци? Защо екологичните проблеми не трогват сърцето ти? Високите технологии превзеха света, но хората забравиха, че грижата за природата трябва да се превърне във вътрешна необходимост.
За да няма умишлени пожари в горите, за да се стопира безумното строителство по морето, за да се радвате на омайните гледки в планините, без да се препъвате в боклуци и да се питате защо модерният човек на 21-ви век не е стопанин на райската природа в земята си.Това, което природата е създала, може да бъде само свято и достойно за похвала - казва италианският хуманист Лоренцо Вала. Добре е вие, човеците, да помислите над тези думи. За да е бяло и чисто в душите ви като снежните преспи на Витоша. За да премрежвате поглед в зеленото на вековните борове.
За да ухае на червени рози като в казанлъшките градини.И за да не изглеждате варвари на поколенията след вас, помислете! Защото, както гласи една руска мъдрост: „Който е отсякъл дърво, ще го проклинат децата му, а който е посадил дърво, ще го похвалят внуците му".За онези, които нямат сетива за красивото и вечното, трябва да има наказание. Незнанието или забравянето на правилата за всички може да погуби една държава. Ако замърсяваш пространството около дома си, ако пренебрегваш кошчетата, за по-удобно, трябва да бъдеш санкциониран.
Ако разделното събиране на отпадъци намираш за безсмислена идея, ако ГМО храните не тревожат съзнанието ти, трябва да понесеш гражданската си отговорност.„Най-доброто е водата" - гласи надпис при баните в Древна Гърция. Затова, пазете и пестете това велико чудо. Многобройни са благата, с които природата дарява човека, възползвайте се от тях разумно.Растенията и животните също са мои деца.Цветята, тези малки вълшебства, бележат с настроение и делник, и празник. В мигове на щастие ви усмихват, и плачат със сълзите ви.„няма там, аго, по вази... ни теменужка дъхавамежду къдрави шубрачкив поля черноока аглика...Злат минзухарец в равнище...Дребен босилчец черночък,син кремък, жълта латинка...Бисерно, росно леденче...Карамфил зимен и летен,шибой ми кичест тератени морав стратул бархатен.."
Този живописен разказ за цветята е на Гергана от поемата на Петко Славейков „Изворът на белоногата". Това е един славослов на цветната феерия на България, чията уханна роза се е превърнала в един от националните символи. Всяко цвете има душа, затова, човеци, пазете растителните видове!Животинският свят е разнообразен и колоритен. Според компетентното мнение на учените до 2050-та година населението на Земята ще достигне 14 милиарда. Хората се нуждаят от жилища и храна.
Те разчистват огромни площи от дивата природа, за да ги използват за земеделие и строителство. Хиляди екземпляри от редки животински видове са застрашени, защото са ловни обекти, заради ценните им кожи и рога. В правомощията на правителствата е грижата за застрашените видове, в името на доброто.Затова ви призовавам да не оставате равнодушни към екологичните проблеми, за да ни има. Заедно!
Източник:
netinfo
