Докато Слобо учи право в Белградския университет, баща му Светозар се самоубива с изстрел в главата. Майка му Станислава се обесва 11 години по-късно. Чичо му, бивш генерал, също слага сам край на живота си.
След като се дипломира през 1964 г., Милошевич става член на Югославската комунистическа партия и започва кариера, която го води до директорския пост в държавната фирма за доставка на природен газ "Техногаз", а по-късно - и начело на една от ключовите държавни банки.
Със съпругата си Мира Маркович, която е професор по социология в Белградския университет, се запознали още в училище. Наричана днес от западните медии "червената вещица", Маркович изиграва ключова роля за кариерата на мъжа си и става известна с изявленията, че снимката му ще стои редом с портрета на Тито.
Милошевич дължи издигането си до върховете на властта в Сърбия на един инцидент в Косово поле. През април 1987 г. той е изпратен да укроти разгневена тълпа сърби, които протестират против изстъпления на албанското мнозинство. От невзрачен комунистически апаратчик той сменя имиджа и се превръща в говорител на сръбския национализъм.
Скоро след тази изява Милошевич поема контрола на партията и през 1989 г. бива избран за президент. През февруари 1990 г. се слага край на еднопартийната система в страната, а няколко месеца по-късно, през юли 1990 г., компартията се преименува на социалистическа.
Макар Западът да го нарича "Касапинът на Балканите", сред някои свои сънародници Слобо си е спечелил ореола на защитник на идеята за "Велика Сърбия". Тогавашният опозиционер Зоран Джинджич го определя като "последния диктатор в Европа". Днес Джинджич, вече сръбски министър-председател, обясни на народа, че неговото правителство е трябвало да предприеме това действие, за да избегне международната изолация на страната.
След кървавите войни, съпътствали разделянето на Югославия, Милошевич застана в прицела на международната общност заради идеята си за етническо прочистване на Косово.
На последните президентски избори Милошевич опита да се обяви за победител, въпреки че резултатите сочеха преднина за съперника му Воислав Кощуница. Слобо бе свален насила от власт след 13-годишно управление начело на Югославия.
