М естността Иракли, разположена северно от нос Емине, в последните месеци се превърна в символ на борбата за опазване на последните непокътнати места в България срещу "инвазията" на инвеститорите.
От фондация "Биоразнообразие", "Зелени Балкани" и сдружението за дива природа "Балкани" внесоха предложение в екоминистерството (МОСВ) местността Иракли - Емине да бъде обявена за защитена територия. Планирано е тя да бъде включена в европейската екомрежа "Натура 2000", за опазването на която бди евродиректива и Европейската комисия, а страните членки, които не се грижат за защитените си територии, търпят санкции.
След месеци шум в общественото пространство и натиск от страна на екозащитниците в началото на месеца екоминистърът Джевдет Чакъров издаде заповед, с която забрани строителството в местността. Разпореждането засяга малко над 39 хил. декара, като малко над 4 хил. декара са в землището на Обзор, а останалите - на село Емона. Заповедта обаче обхвана и частните имоти в местността, някои от които в регулация. Така, вместо да разреши конфликта между собствениците на земи и природозащитниците, тя го задълбочи. От една страна, заповедта на Чакъров вече е атакувана във Върховния административен съд (ВАС) от хората с имоти, а от друга, еколозите са недоволни, че разпореждането е само за една година.
Още в средата на месеца регионалният министър Асен Гагаузов заяви, че собствениците са спазили всички процедури за строителство
Като цяло обаче позицията на Министерството на регионалното развитие е, че темата "Иракли" не е в компетенцията му и проблемът трябва да се реши от екоминистерството и община Несебър. Междувременно Чакъров предложи да се сформира междуведомствен орган, който да обсъжда инвестиционните намерения по морето и евентуално да се заеме с издаването на строителни разрешителни по крайбрежието вместо кметовете. В момента има създадена междуведомствена експертна група, която работи по казуса "Иракли".
Според териториално-устройствения план на района, който е приет от общинския съвет на Несебър още през 1997 г., зоната е предвидена за разширение на курортното застрояване. Планът е минал и през оценка за въздействието му върху околната среда (ОВОС), поясни арх. Атанас Пинков, който отговаря за Иракли в общината. Той каза, че вече има 15-16 стартирали
процедури за смяна на статута на земите
от земеделски в поземлени имоти, върху които може да се строи. Някои вече са със сменен статут, каза Пинков, но допълни, че общината не разполага с данни за техния брой.
В момента най-напреднали в строителните си намерения са "Суис пропъртис" (Swiss Properties), които имат изготвен проект, и преди заповедта на екоминистъра на практика да замрази процедурите им чакаха разрешение за строеж от общината.
Пинков обясни, че подробните устройствени планове на съществуващите поземлени имоти в момента позволяват до 30% плътност на застрояване в Иракли и строителство до 3 етажа. Повече от това няма да бъде позволено, категоричен е той. За момента от ведомствата няма сигнали за евентуално компенсиране на собствениците. Пинков е на мнение обаче, че дори това да се случи, хората ще бъдат ощетени, защото "държавата не може да им даде такива цени, каквито ще дадат предприемачите".
Каква точно част от включените в министерската заповед територии са частна собственост не е ясно, но според собствениците общата им площ не надхвърля 1000 декара. Ако тези земи влязат в "Натура 2000", дейност в тях ще може да се извършва дотолкова, доколкото статутът им позволява, и само ако тя не застрашава защитените местообитания, обясни Андрей Ковачев от "Балкани". Той работи по темата със защитените територии.
Практика в другите страни - членки на Европейския съюз, е собствениците на земи от екомрежата да кандидатстват за проекти по еврофондовете, които подпомагат развитието на защитените територии - екологично земеделие, екотуризъм и други.
"Натура 2000" не забранява строителството
Ако собствениците бъдат ограничени да извършват дейност, разрешена им от статута на техния имот, те следва да получат компенсации. Твърди тарифи обаче няма и сумите обикновено се решават за всеки отделен случай след преговори.
Инвеститорите в местността и някои от собствениците още в края на миналата година се обединиха в сдружение "Иракли". Според представителите му около 10 души са купили имоти в района с инвестиционна цел, а останалите членове на сдружението - над 50 души, са по-дребни собственици и наследници на имоти в местността. Някои от по-дребните притежатели на земя и наследници в района, които не са част от сдружението, също са недоволни от спирането на строителството. Много от тях разчитаха, че ще могат да продадат имотите си, а сега не вярват, че ще могат да направят нещо с тях.
От по-известните членове на сдружението е Стоян Захариев, който е управител на "Суис пропъртис" и секретар на сдружението, каза, че собствениците индивидуално отправят жалбите си срещу заповедта на Чакъров. Само от членовете на сдружението трябва да има 15-20 жалби в МОСВ и ВАС, каза той. Собствениците обжалват и предварителното й изпълнение. Те твърдят, че никой от тях не възнамерява да унищожи района, а са се обединили именно срещу безразборното и прекомерно застрояване. От сдружението са на мнение, че еколозите волно или неволно защитават нечии корпоративни интереси. Председателят Евгения Генчева, която управлява курорта "Русалка" и участва в Националния борд по туризъм, коментира, че междуведомствената комисия, която Чакъров предлага, би застрашила туризма у нас. Тя смята, че
комисията ще създава възможности за корупция
и дава заявка за ограничаване на чуждия инвеститорски интерес.
Намеренията ни са да изградим привлекателен, екологично чист център с много зеленина и малка леглова база, казаха преди седмица на пресконференция инвеститорите. Те увериха, че в следващите 5-10 години не предвиждат повече от 3 до 5 хил. легла. В този център искаме да привлечем по-заможни туристи и да им предоставим спокойствие, което Слънчев бряг не може да им даде, обясниха инвеститорите.
Проектът на "Суис пропъртис" - "Ривърсайд вилидж" (Riverside Village), който трябва да се разполага на брега на река Вая, предвижда до 2009 г. върху 9 дка да се изградят 16 еднофамилни къщи и една сграда с 35 апартамента. Заради денивелацията на терена последната ще е на 4 етажа, обясни Захариев.
"Суис пропъртис" е дъщерна на швейцарската "Бългериън пропърти инвест" (Bulgarian Property Invest). Евгения Генчева заедно със собственика на "АКБ Форес" пък участва в дружество, което възнамерява да изгради голф игрище в Иракли върху 380 декара. Инвеститорите са предвидили нужната инфраструктура, която включва и пречиствателна станция.
Напоследък конфликтът за Иракли доста загрубя
"Никой няма право да ми каже какво да правя в собствения си хол или да разпъне палатка в него", каза Евгения Генчева. Тя е представител и на концесионера на плажа в Иракли - "Партнърс комерс", която също е свързана с Банев. Според собствениците летуващите опъват палатки в частните им имоти и на плажа. А това е незаконно. Сдружението нае миналата седмица гардове, които да разчистят терена от къмпингуващите и това доведе до още грозни случки, в които се разменяха викове и обиди.
Захариев съобщи в сряда, че в момента полицията чака разпореждане от местната прокуратура, за да предприеме мерки срещу навлизащите в частната собственост. Бяхме вдигнали 80-сантиметрови диги пръст, за да заградим имотите си, и ги намерихме разкопани, каза той. В отговор на твърденията на природозащитниците, че инвеститорите ще унищожат района, вторите ги нарекоха "природосъсипници". Обвиниха ги, че масово цапат Иракли, като образуват купища боклуци, замърсяват плажа и даже изкопават дупки в пясъка, които да ползват за тоалетни.
Андрей Ковачев от "Балкани" не отрича, че има хора, които не пазят, както го правят и на други места. Но концесионерът не е помогнал това да не се случва, като например осигури санитарни възли на плажа, каза той. "
Самото къмпингуване е най-малката вреда
която може да се нанесе", смята Ковачев. Той даже предполага, че в бъдеще в Иракли ще има къмпинг, за който ще се плаща, за да се сложи край на сегашното положение и да се въведе ред.
В края на миналата седмица от екообединението "Да спасим Иракли" внесоха в парламента 13 хил. подписа в защита на местността и други диви плажове. Според еколозите извършената смяна на статута на земите в Иракли е незаконна, защото екоинспекцията в Бургас го е разрешила без ОВОС. Те настояват екоминистърът да отмени тези решения и земите отново да станат земеделски.
Засега от МОСВ няма сигнали дали това ще се случи, каза Ковачев. След като издаде заповедта, екоминистерството се въздържа да коментира какво ще се случва, като изтече едногодишният срок. Временният характер на заповедта целеше за това време да се намери решение, коментира неведнъж Чакъров.
В момента защитените територии в България представляват 5 на сто от общата територия за страната. Това е изключително малко, като се има предвид, че България е една от страните в Европа с най-богато биологично разнообразие, каза преди месец в интервю за "Дневник" Ковачев. Тогава той обясни - процентът на защитени територии, който страната следва да предложи, трябва да надвишава средния за ЕС и да бъде съпоставим с този на Словения, Словакия и Унгария, където таванът е 31%. В момента потенциалните територии за "Натура 2000" са малко над 40% и ще бъдат намалени.
