Разглежданият период е един от най-мрачните в историята на българското изкуство. След първоначалния ентусиазъм, съпътствал събитията през 1944 г., започва време на жестоки репресии срещу художниците. Много от тях за дълго време спират да рисуват, други емигрират, а трети са принудени да се съобразяват с официално наложената художествена политика, за да оцелеят. Затова наред с напълно забравени имена, в изложбата могат да се видят работи от известни автори като Дечко Узунов, Стоян Венев, Васка Емануилова, Ненко Балкански и др.
В края на 40-те години Вълко Червенков и официалните проводници на културната му политика налагат брутално новия "художествен метод". Той изисква творците да спазват точни разпореждания по отношение на тематиката и художествената форма. Жанрове като натюрморт, натюрморт и пейзаж са обявени за буржоазни и капиталистически. На дневен ред са строителството на новия социалистически живот и "новият човек" ? многомашинник и орденоносец. В портретния жанр преобладават портрети на политически вождове: Георги Димитров, Ленин, Сталин, портрети на работници, както и типизирани портрети на ударници и бригадири. Фигуралната композиция, която е водещ жанр през периода, е изцяло посветена на исторически събития от близкото революционно минало, както и на теми, свързани с новото строителство.
