Г ермански учен и и българка се готвят да доказват, че през 1876 г. не е имало баташко клане.
"Баташкото клане е мит, жертвите му са преувеличени, а турското робство е мнимо", твърдят Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа в Берлинския свободен университет.
Изследователите планират да организират на 18 май в София научна конференция, на която да доказват тезата си.
Акцията им е представена като научен проект.
Според авторите "Митът Батак" насажда омраза между българите и мюсюлманското общество и вреди на днешните отношения на България с Турция.
От мита за Баташкото клане тръгвало насаждането на омраза към турското население в България, което в крайна сметка довело и до преследванията на етнически турци през 1989 г.
Берлинските изследователи твърдят, че известният американски журналист Дженюъриъс Макгахан (1844-1878) е преувеличавал турските жестокости и окаяното положение на българското население в репортажите си за потушаването на Априлското въстание през 1876 г. в английския вестник "Дейли нюз".
В изследването се подлага на съмнение костницата, в която се държат останките на близо 2000 жертви. Според авторите, в музея се твърди, че тази костница е "посветена на историята на комунистическата съпротива и на комунистическия режим".
Директорката на баташкия музей Екатерина Пейчинова заявява днес във в. "24 часа", че
"постановките в проекта са ненаучни, некомпетентни, плод на политическо и историческо невежество".
Музеят и Националната галерия за чуждестранно изкуство се разграничават от проекта, в който пише, че са сред партньорите за реализацията му.
Също в "24 часа" директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров заявява, че ще съди Брунбауер и Балева "за оспорване на холокоста" и сега юристите на музея проучват дали това е възможно.
"Става дума за пореден опит за безпринципно и непочиващо на исторически факти ревизиране на събития в българската история", казва той. Според Димитров това, което е извършено в Батак е "български холокост".
Балева се опитва да отрече описаното от западните журналисти и от международната анкетна комисия от официални представители на Великите сили, казва Божидар Димитров. Той посочва, че се прави опит да бъде отречен национално-освободителният характер на Априлското въстание, за което се твърди, че е "резултат от социална, локална разпра, т.е. е махленска свада".
Божидар Димитров напомня, че преди години е бил правен опит по подобен начин да се докаже, че не имало потурчване на населението в Чепинско, а разказът на поп Методи Драгинов, послужил за основа на романа "Време разделно" от Антон Дончев, е фалшификат.
"За пореден път сме свидетели на
опит за грандиозна фалшификация на българската история.
Този път ударът е насочен към трагичната съдба на Батак и неговите жители, жестоко изклани през април 1876 г. , заявяват от Кръг "Будител" по повод твърдението.
Членове на кръг "Будител" са проф. Андрей Пантев, Александър Божков, проф. д-р Божидар Димитров, Валентин Василев, доц. Валерия Фол, акад. Васил Гюзелев, Галя Пиндикова, проф. д-р Георги Бакалов, ст.н.с. д-р Георги Китов, чл.кор. проф. Георги Марков, д-р Даниела Агре, ст.н.с. Иля Прокопов, ст.н.с. д-р Йордан Василев, доц. Калин Порожанов, Красимир Николов, Камен Велков, Людмил Станчев, проф. Кирил Йорданов, проф. Мила Сантова, Николай
Марков, Петър Кънев, Пламен Крайски, доц. Сергей Игнатов, проф. Стоян Денчев, Соня Първанова, проф. Христо Харалампиев. Колективен член е Институтът по тракология "Проф. Александър Фол" при БАН.
"Група "учени" - германци и българи, финансирани от немска фондация с красивото име "Памет и бъдеще" правят опит да преразкажат болезнените за всяко българско сърце факти.
Правят опит да докажат, че случилото се през май 1876 г. не е реален факт, а просто сюжет, роден в главите на такива българи като Захари Стоянов и Иван Вазов. Просто сценарий за пореден екшън, който има единствено целта да противопостави християнството на исляма", посочват в позицията си от кръг "Будител".
"Клането в Батак е реалност, а не мит и за това доказателствата са неоспоримо много. Доказателства, пред които свежда глава целият цивилизован свят по онова време. Доказателства, които катализират процеса, довел в крайна сметка до възстановяването на българската държава", се подчертава в позицията.
Членовете на Сдружение "Кръг Будител" ясно и категорично да заявяват, че всички подобни опити от страна, на когото и да било, всички подобни опити, имащи определено политическа и комерсиална цел, няма да бъдат подминати с безразличие.
Жалкото във всичко това е, че сред участниците в проекта срещаме български имена. И ако на чужденците може да простим - заради незнанието, то невежеството спрямо родната история е непростимо", посочват от обединието.
"Непростимо е, че в името на собственото си благоденствие те са склонни да продадат собствената си история. Непочтен е криминалният начин, по който са намесени български институции, каквито са Националната галерия за чуждестранно изкуство и Историческия музей в Батак.
Жалко е, че трябва да се появяват подобни "проекти", за да ни подсетят, че забъркани в дребни политически ежби, все по-ясно проличава, че нямаме ясна и реална българска национална доктрина.
За пореден път искаме да напомним, че създаването на подобна доктрина е особено наложително, особено сега, когато трябва да отстояваме своята национална идентичност в семейството на европейските народи", завършва позицията.
