Мотивът "театър"
Личен. Винаги съм искал да го правя. Това е начин на изразяване. По-особен, защото винаги съм знаел, че ще се занимавам с това. Представленията ми са разказващи за мен, но държа да има контакт с гледащите. В момента имам желание да правя кино.
Парадоксите
Искайки да бъда свободен и да се занимавам с театър, непрекъснато попадам в абсурдни ситуации. Понякога се отчайвам от държавната политика, защото хем се декларира желание да се поощряват частните трупи и представления, хем държавните чиновници така са окупирали сгради и финанси, че на човек му е почти невъзможно да се вреди за сцена. Вече се отчайвам, защото плащам много от нещата от собствения си джоб. Хората, с които работя, също са свободни, не са обременени от щатове, трудно живеят.
Чувствителността
Правя само лични сценарии, защото цялата ми чувствителност се вкарва в тях. Прекалено емоционално съм свързан с текстовете. Трябва да имаш зверска нужда, за да направиш едно представление. В противен случай си губиш времето. Стоян Камбарев беше казал: "Само ако имаш болезнена необходимост, тогава прави представление".
Връзката с актьорите
Любовна. Избирам актьорите, с които работя, само по любов. Затова не мога да отида в държавния театър. Нашата връзка е като съучастие в едно тайнство. Един актьор трябва да ми въздейства, за да го поканя да работим заедно. Важно е, разбира се, и аз да му въздействам, за да се случи нашата среща.
Краят на спектакъла
Идва с последното представление. Ето "Жираф" е изграден на импровизирана основа. Така че всеки път аз съм активен зрител на представлението. Очаквам изненади. Наистина не знам какво ще ми кажат, как ще реагират. Българските актьори се страхуват от подобни представения, не се чувстват достатъчно свободни. Затова аз избирам свободни хора, които умеят да се забавляват с дадени правила на играене. И най-прекрасната форма при злоупотреба губи смисъла си.
