Неговият другар във всички епизоди досега - човекоподобният протоколен дроид Трипио (С-3PO), се класира четвърти, след героите от анимацията Futurama и поредицата "Mystery Science Theater 3000".
Темата за роботите в киното стана отново актуална покрай екранизацията по Айзък Азимов "Аз, роботът" (IRobotMovie.com), който има европейска премиера в края на тази седмица на ЕВРОКОН 2004 в Пловдив.
Техният дядо - или по-скоро баба - се появява в шедьовъра на Фриц Ланг "Метрополис (Съдбата на човечеството през 2000 г.)", създаден през далечната 1927 г.
Повече за тази класика може да се намери в българската енциклопедия от 1980 г. "В света на киното".
Действието се развива в Градът на бъдещето, разделен на два района - в небостъргачи и "райски райони" живеят господарите, а в подземията безмълвни роби се трудят за благополучието на града гигант.
Индустриалният магнат Йохан Федерсен възлага на откривателя Ротванг да направи робот с чертите на Мария - възпитателка на децата и светица на потиснатите, която проповядва социално помирение.
Роботът трябва да говори с думите на Федерсен, но фалшивата Мария започва да бунтува работниците.
Накрая ръцете (работниците) и умът (господарят) осъзнават, че не могат един без друг.
Сценарият, който включва и любовна история между истинската Мария и сина на магната, е от Теа фон Харбоу, съпруга на режисьора, и дава основание на Хърбърт Уелс да нарече "Метрополис" "най-идиотския филм на света".
Eмблематичният сребрист силует обаче става основа и за други подобни персонажи през следващите десетилетия - най-забележимо при Трипио от "Междузвездни войни" (1977 г.), но и като Тенекиения дървар във "Вълшебникът от Оз" (1939 г.), коментира Би Би Си и допълва още един подобен образ: Горт от второкласния "Денят, в който Земята спря" (1951).
Пет години след това се появява Роби от Forbidden Planet, първият "метал-мен" с характер и чувство за хумор, присъщи на земен жител.
През 60-те роботите приемат и по-различни от човекоподобните форми, а върхът е достигнат при компютъра Хал-9000 от "2001: Една одисея в Космоса" (1968 г.) на Стенли Кубрик.
По време на полета уплашен да не бъде изключен (следователно умъртвен, според разбиранията му), Хал избива методично почти целия екипаж на космическия кораб.
През 70-те в такава роля се превъплъщава дори звездата от "Великолепната седморка" Юл Бринър.
В "Westworld" от 1973 г. той е превъртял робот от увеселителен парк а ла Дивия запад, който тръгва да избива наред туристите, дошли да се позабавляват и пострелят срещу себеподобни.
Гологлавият каубой не променя имиджа си - издава го само металният блясък в очите му.
В култовия хорър трилър Demon Seed от 1977 г. съпругата на изобретателя (Джули Кристи) е изнасилена от неговия суперкомпютър Протей и зачева дете от него.
През същата година с Трипио и Арту-Диту, изпълнявани от хора в метални обвивки, Джордж Лукас прави роботите отново безопасни и услужливи; най-често двойката дроиди предизвиква само смях с препирните си.
Две години по-късно в "Пришълец" Ридли Скот ангажира Иън Холм (Билбо Бегинс от "Властелинът на пръстените") като андроида Аш, който изиграва зловеща роля в съдбата на екипажа от "Ностромо".
В продължението "Пришълци" андроидът този път е положителен герой, а в четвъртата част вече е женски - Уинона Райдър.
Класика в жанра са също андроидите бунтари Дарил Хана и Рутгер Хауер от "Блейд рънър" (BRMovie.com), превеждан у нас и като "Ловец на хуманоиди" (1982); Арнолд Шварценегер като киборга от 2029 г. в "Терминатор" (1984 г.) и продълженията му с Робърт Патрик и Кристана Локен в ролите на терминатори от по-ново поколение; Питър Уелър като детройтско ченге в "Робокоп" (1987).
Сред най-новите образци са още жиголото (Джуд Лоу) и напомнящият за Пинокио герой на Хейли Джоуел Осмънт в "AI: Изкуствен интелект", където използват термина "меха".
Фемботите от първия "Остин Пауърс" (1997) и перфектните блондинки, които озадачават героинята на Никол Кидман в тазгодишния римейк на комедията "Степфордски съпруги", от друга страна са пример за това, че женските представители на вида може да са по-различни от първообраза си в "Метрополис", допълва Би Би Си.
Впрочем в "кожата" на робот, който силно желае да е човек, е влизал и Робин Уйлямс в "200-годишeн човек" (1999 г.), екранизация от Крис Кълъмбъс по Айзък Азимов.
Списъкът обаче няма да е пълен, ако не споменем "андроида параноик" Марвин от подготвяната екранизация на "Пътеводител на галактическия стопаджия"; пълния с чаркове компютърен "аквариум" Орак от британския култов сериал "Седморката на Блейк" и, разбира се, къдрокосия Електроник от съветския детско-юношески тв филм "Приключенията на Електроник" (ElFilm.narod.ru).
Думата "робот" влиза в английските речници през 1920 г., след като чешкият писател Карел Чапек (Capek.misto.cz) я използва в пиесата си "R.U.R." (Rossum's Universal Robots).
Новият термин произхожда от чешката дума за работа (robota), а през 20-те години, с навлизането на масовото производство и поточните линии в автомобилните заводи на "Форд" придобива и по-широк смисъл - на работник, който изпълнява скучна и еднообразна задача.
През 1942 г. се появява и терминът "роботика", който дължим на Айзък Азимов, съчинил и "Трите универсални закона на роботиката".
Той също излиза от сферата на фантастиката и започва да се използва за автоматизираните процеси в производството, обяснява речникът "Колинс".
