България си дава сметка, че политическата обстановка в ЕС е по-различна от времето на приемането на последните 10 членки, но страната ни не иска да влиза в ЕС по милост и ако не е подготвена, заяви премиерът Сергей Станишев на заседанието на групата на Партията на европейските социалисти (ПЕС) в Европарламента.
България няма да бъде в тежест на съюза, а ще допринесе за просперитета му и за стабилността по източните му граници.
Правителството няма да има лятна ваканция
и предприема решителни действия, за да преодолее изоставането в критичните области от последния мониторингов доклад на Еврокомисията, каза още министър-председателят.
В 15-минутното си обръщение и отговорите на зададените от осем депутати въпроси Станишев представи накратко стъпките, предприемани от кабинета в изпълнение на препоръките на ЕК.
Премиерът подчерта, че не е доволен от всичко, което е направено през последните девет месеца, а на моменти правителството е трябвало да се прави на "лошия полицай", за да преодолее бюрокрацията в различните министерства.
Като пример за работата по отстраняването на изоставането в т.нар. "червени области" и особено в "Правосъдие и вътрешни работи" Станишев посочи отнемането на имунитета на 9 депутати, включително на бившия служебен премиер Стефан Софиянски, обвинен в корупция като кмет на столицата, както и делото срещу Маргините.
"Въпросът обаче не е в бройката, не е само в това един-двама политици да бъдат осъдени, много по-важно е да се създаде стабилна основа, среда, която да решава проблемите с корупцията и организираната престъпност и да създава нетърпимост към тези явления. Това е приоритет на правителството", подчерта Станишев.
Той посочи още, че отлагането на присъединяването на България и Румъния ще бъде възприето от хората като унижение и наказание и ще създаде благоприятна среда за популистки движения.
В изказванията си депутатите от ПЕС отбелязаха, че България наистина има проблеми, в страната има корупция и престъпност, но такива съществуват и в държавите от ЕС.
Беше посочено, че
опитите да се интерпретира докладът на ЕК от 16 май като намек за разделянето на България и Румъния не отговарят на действителността,
както и това, че изискванията на ЕК към двете страни са много повече и по-различни от тези, които е имало към присъединилите се 10 членки през 2004 г., като това създава проблеми както за София и Букурещ, така и за Брюксел.
В изказването си Мирча Джеоана, лидерът на румънските социалдемократи, които са в опозиция, обяви, че страната му няма спешен план за преодоляване на изоставането в четирите червени и 44-те жълти области и прекаленото политизиране на някои дейности буди притеснения.
Свидетели сме как първо по телевизията се показва нещо, а след това се търси реално потвърждение на показаното, отбеляза той, допълвайки, че е нужна сериозна работа в трансформирането на съдебната система.
По отношение на изоставането в селското стопанство Джеоана отбеляза, че проблемите могат да доведат до предпазни клаузи, особено по отношение на износа на определени румънски продукти и стоки.
Обобщавайки дискусията, председателят на ПЕС Мартин Щулц подчерта, че европейските социалисти винаги са били много критични и конструктивни в диалога с двете балкански страни, но че в момента са много по-големи оптимисти, че България и Румъния ще станат членки на съюза на 1 януари 2007 г.
Българите да запретнат ръкави,
за да свършат работата си в изпълнение на препоръките в мониторинговия доклад, заяви еврокомисарят Оли Рен след едночасовата си среща с премиера Сергей Станишев.
Според Оли Рен, който изрази съжаление за прекъснатите отпуски на правителството, датата 1 януари 2007 г. остава постижима и в сила за приемането на България и Румъния в ЕС при посочените условия и при изпълнението на препоръките от последния мониторингов доклад от 16 май.
Премиерът Сергей Станишев обяви, че повдигането на темата за трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" е контрапродуктивна и може единствено да навреди. Неговите думи бяха потвърдени от Оли Рен.
Като лидер на политическа партия преди време отстоявах друга позиция, но времената се промениха. Имаме договор подписан с Европейския съюз за затварянето на реакторите, който е ратифициран от нас, а договорите се подписват, за да бъдат спазени. Повдигането отново на въпроса за трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" може да навреди, каза Станишев.
Ръководителите на страните от ЕС са уверени, че Румъния и България могат да извършат необходимите рефрми, за да се присъединят на 1 януари 2007 г., се казва в
проекта на заключителния документ от срещата на държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС на 15 и 16 юни,
предаде Ройтерс.
Разширяването на ЕС на изток го превръща в по-силен глобален играч с повече влияние при преговори с основните си съперници Китай, Русия, Индия и САЩ, каза пък председателят на ЕК Жозе Мануел Дурау Барозу в интервю за ДПА седмица преди срещата на върха в Брюксел.
Барозу отново призова лидерите на ЕС да подновят ангажимента за европейската интеграция с думите, че догодина трябва да използват 50-годишнината на учредителния Римски договор, за да покажат, че все още са готови да "се борят за Европа".
Във връзка с притесненията от темпото и обхвата на разширяването на ЕС, Барозу заяви, че противно на разпространените в страните от ЕС схващания, разширяването подобрява репутацията на Европа.
"Разширена Европа е по-уважавана Европа. Ако искаме да имаме силна Европа в света, която да не е политическо джудже, разширяването на ЕС е важно", изтъкна той.
Барозу настоя, че ЕС носи "историческа отговорност" да отвори вратите си за всички държави от Западните Балкани, за което според него ЕС има и ресурсите, и капацитета.
Ако това не стане, резултатът ще са забавяне на реформите в региона, избухване на нови войни и изостряне на проблемите с трафика на хора и стоки, предупреди той.
