Според "Нюзуик" той е бил най-благосклонния към Запада в редиците на т.нар. "Великолепна седморка" - седмината водачи на муджахидините през годините на съветско-афганистанското нашествие. Голяма част от последното десетилетие Хак прекарал в изгнание в Дубай, но когато пакистанското правителство преразгледало отношението си към талибанския режим и подкрепило антитерористичната коалиция, той бързо се завърнал в Пешавар, за да се подготви за смяната на режима в Кабул.
Десетина дни преди злощастния си край командир Хак посрещнал у дома си репортерката на "Нюзуик" Мелинда Лиу. Ето част от интервюто, поместено в онлайн-изданието на известното списание:
- Какво ви накара да се завърнете в този момент?
- Когато муджахидините взеха властта през 1992 г., нямах никакво желание да участвам в разрушаването на Афганистан. Очевидно предстоеше гражданска война, в която афганци щяха да убиват афганци. Затова се оттеглих... бях започнал едно дело, но не го довърших. Затова сега се върнах - да довърша започнатото.
- В каква роля се виждате?
- Като командир с военна подготовка без съмнение съм готов да играя някаква роля. Но нямам намерение да бъда егоист. Много държави, включително свръхсилите, са се проваляли в опитите да решат проблемите на Афганистан, затова нямам илюзии, че тъкмо аз ще се справя. Никой не може да се справи сам. Трябва да работим в екип.
- Защо досега опозицията не бе единна?
- През 1992 г. ние спечелихме войната в стратегическо отношение, но я изгубихме в политическо. Преди 11 септември липсваше обединено ръководство, което да съюзи различните племена. Сега бившият крал заяви готовността си да се завърне у дома и това много ще ни улесни. Вече можем да започнем обединяване на нацията, който няма да се основава на етническата принадлежност. Вероятно сега ще доведем най-сетне делото си докрай.
- Как ще започнете?
- Вече се опитахме да водим преговори с талибанското правителство, но техните глави не увират. Затова преминавам на второ ниво, към командирите на батальони и на по-малките формирования. Казвам им: "Вижте, в ръководството ви са луди. Защо вие и ние не се съберем, за да работим заедно?" И аз съм командир и съм се уморил от кръвопролития, просто вече съм отвратен.
- Можете ли да спечелите талибаните на своя страна?
- Повече от половината имат желание да признаят едно ново правителство, ако им се даде възможност да участват в този процес и ако не бъде позволено на Северния съюз да превземат властта. И те биха желали да живеят в сигурност, като нормални човешки същества. Повечето бивши муджахидински командири, които са при талибаните, както и немалко талибански командващи, не са доволни от лидерите си, но ги е страх и от Северния съюз. Страхуват се от отмъщение, ако надделее Северният съюз. Затова ще им дадем друга възможност.
Каква е реакцията ви на американските въздушни удари?
- Спорил съм с американците и съм им казвал: "Вижте, работим по разрешаването на проблема. Близо сме до изход и можем да се справим и без такива загуби." Подкрепата за талибаните спадаше все повече, но сега съчувствието към тях отново нараства, защото хората си казват: "Къде сбъркахме?".
- Обвинявате ли за бедите на Афганистан присъствието на арабски терористи в страната?
- Защо изобщо арабите са тук? САЩ ги докараха в Пакистан и Афганистан по време на войната със Съветския съюз. Вашингтон им осигури пари, осигури им обучение и създаде десет или 15 различни бойни групи. САЩ и Пакистан още тогава си сътрудничеха. В мига, когато падна прокомунистическият режим в Кабул, американците се оттеглиха - и дори не почистиха изпражненията си. Именно те докараха този проблем в Афганистан.
- Казвали ли сте това на американските власти?
- Опитвам се да говоря с Белия дом, за да им обясня, че стрелбата не може да бъде решение. Казвал съм на някои хора в САЩ, че ако бомбардировките бяха продължили един ден, а не две седмици, може би изобщо нямаше да има нужда от повече въздушни удари. Можехме да стигнем до изход от ситуацията. Но Вашингтон продължи, за да задоволи американското общество. И Афганистан трябваше да даде стотици жертви. Афганистанската кръв е по-евтина от всичко на света.
- С кого разговаряхте?
- Говорих по телефона с Бъд Макфарлейн, съветник по националната сигурност на експрезидента Рейгън; знам го от онези години. Сега обаче не поддържаме толкова активни контакти.
- Какви са взаимоотношенията ви с бившия крал Захир Шах?
- Бившият крал иска да се завърне. През последните месеци се срещах няколко пъти с него в Рим, последният път преди две-три седмици. Той ми каза, че иска да се жертва. На 86 години е, но на нас ни трябва бащинска фигура. Той ни е нужен, за да издърпаме страната си нагоре.
- Афганистанците ви смятат за "пласьор" на американското ЦРУ. Получавате ли средства от правителството на САЩ?
- Правителството на САЩ не подсигурява нищо. А и за хората не е добре да чакат наготово. Трябва ни сътрудничество с Рим, където живее бившият крал. Няма смисъл да се дават пари на отделни хора; помощта трябва да е част от цялостна стратегия за подкрепа. Винаги когато хората говорят за война, им трябват и пари. По-добрият път обаче минава не през корумпирането на индивида, а през усъвършенстване на организацията. Не ни трябват оръжия. В Южен Афганистан вече сме достатъчно добре въоръжени.
- Колко струва издръжката на афганските бойци?
- Трябват им само по два-три долара на ден за храна и транспорт. Но ако участват в битки, им трябва повече храна, а освен това гориво и боеприпаси.
- Как контактувате с талибанските командири?
- Говорим си по телефона. Или идват да ме видят у дома, някои и без това имат роднини в Пешавар. поне 40-50% от талибанските части се състоят от бивши муджахидини. Те ще бъдат с нас, ако не им се налага да се притесняват за собствената си сигурност и за оцеляването си.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!