Ден преди това интересът към новите попълнения е огромен. В 10,00 служебният вход на театъра е вече обсаден от напиращи журналисти, фоторепортери и телевизионни оператори, дошли да видят сефтето на тримата певци в "Иисус...". В залата вече са се настанили любопитни приятели, фенове и откровени сеирджии Представлението е закрито за обикновена публика. Въпреки това три невръстни почитателки на известните певци са успели да се промъкнат в залата и да се курдисат най-отпред.
Внезапно светлините загасват и зазвучават първите акорди от прочутата творба на Андрю Лойд Уебър. Също така внезапно някой се сеща, че не си е изключил мобилния телефон, и трескаво започва да рови из чантата си. Успява точно навреме...
Броят на литературните издания е колеблив като нивото на Дунав или на сивия графомански поток, коментира "Сега". Въпреки това те съществуват. Раждат се нови списания и вестници, често умират, но веднага се раждат други. Освен литературните вестници, наскоро допълнени от възстановяването на "Пулс" от Евтим Евтимов, дишат още ред списания, кое по-хармонично, кое по на пресекулки. Приятно впечатление прави "Пламък", който успява да поддържа завехналата слава на литературната периодика с тематични броеве. Съвсем наскоро излезе негов брой, посветен на съвременната ни поезия, като е направен опит за обобщение на 90-те години.
Спорадично печатат неакадемични текстове и списанието на НБУ - "Следва", и "Литературна академия", а с все по-нарастваща популярност сред учениците се ползва "Родна реч", даваща поле за литературна изява на средношколците. Редакторите им обаче са категорични - без държавна или постоянна помощ от фондации те няма да издържат. Странният факт, че издържат досега, доказва - все някого го е еня. Което е повод и за крайно плах лит-оптимизъм, защо пък не.
Най-новата премиера на балета на Софийската опера носи интригуващото заглавие "Гето", съобщава "Новинар". Танцовият спектакъл е изграден върху клезмер-музика, цигански напеви и композиции на Горан Брегович, а хореографията и цялата постановка са на Марио Пиаци. Той е роден в Канада, изучил се е в Италия и САЩ, и е носител на редица международни отличия.
Това е "сухата" информация за "Гето". А онова, което трябва да се каже на всяка цена е, че подобен танцов спектакъл върху етно музика у нас не е правен от години.
Идеята на Пиаци е била чрез средствата на танца и музиката да проследи физическото и духовно заточение на евреите. За целта той започва една сватба, която прекъсва по средата. Булката и жените остават сами, а младоженецът и останалите млади мъже са отведени в неизвестна посока. Когато след време мъжете се връщат, сватбата продължава от там, откъдето е била прекъсната.
Задявки с тежкото битие на българина трогнаха до смях през сълзи публиката на тазгодишния фестивал "Златният кос". Шоуто по сценарий на Борис Арнаудов събра във вторник актьори от няколко поколения на сцената на Сатиричния театър. Кътче не остана ненасметено от острите им закачки - като се започне от секса та се стигне до празните канчета на пенсионерите и царствената ненаситност на юпитата, надошли от чужбина да ни управляват. Защото, "както разсъждават хората, тяхно право е да говорят глупости, а право на управниците е да ги вършат".
"И в Англия има простаци, но от тях нищо не зависи, докато в България всичко зависи от тях", чу се от сцената. Доста от изпълнителите си бяха избрали песни с текстове и присмехулни, и социални. С жълта миньорска каска на главата, с алуминиево канче и с черпак в ръка Никола Анастасов питаше "Трудът ли да живей, или хората да живеят от труда си?" Колежката му Пепа Николова, "чакаща пред социалното министерство" в одежди на клошарка, пък се помоли на Бога да даде всичко на тези, които са дошли да вземат, само не и плачещите ни души. А Илия Добрев обобщи, че "при големите игри ни взеха времето щастливо, а ни пробутаха фалшиво".
Закачливките от дует "Мату" - Таня Бобева и Мария Кожухарова, се опитаха да "догонят" руските си посестрими от "Тату" по брой на целувки и разкрепостени сценични маниери. Христо Гърбов със странна тюбетейка на главата проплака в песен, че обществото го е срам от него - защото не чупи коли, не прави пари, не реже глави. Просто си говори сам, а така "олеква на душицата".
Звездата Таня Лолова му намери лесното - взе си артистичен билет за Африка с песента "Сезонът на бананите" по музика на Тончо Русев. Любимката на публиката се появи с темпераментна стъпка и фантасмагорична дрешка, в която изглеждаше жизнерадостна и палава, макар и в ролята на маймуна. Пламен Сираков иронизираше модните рапъри с песничка за баба, която вади ряпа. Изпя я в портокалов костюм и перука с панделки. Искра Радева пък събра очите на публиката с изваяно тяло и изискан тоалет до партньора в дуета Иван Балсамаджиев.
В строг смокинг с огромно цвете на ревера честта на доайените на Сатирата защити Вели Чаушев с песента "На гости у дявола" по стихотворението на Христо Смирненски. "Ето един човек, успял да направи добър бизнес - продал се на дявола, той се радва, че е успял, че без чест ли си - прави ти чест! Това е положението - като няма в действителност на какво да се радваме, щастливи сме с черен хумор." Шегата нагарчаше и в повечето от другите текстове.
