Т ези хора често търпят загуби, тъй като в България има страшно много фалшификати. И на монети, и на икони, и на съдове от античността. Затова повечето от тези хора са наясно с материята и са специалисти в областта на античността.
Нататък предметите достигат до малко по-изявени хора у нас, които имат и големи финансови възможности. Те си намират "мулета", които изнасят предметите в чужбина.
Според Константин Димитров
най-големият канал е през Русе - с влак, другите са през летищата в София и Варна.
Във Варна преди време полицията заловила голяма пратка керамични съдове.
В последно време била много актуална контрабандата на антики чрез пощенски колети.
В т.нар нумизматични дружества нещата стоят по-малко по различен начин. Работата на полицията се затруднява, тъй като
липсва закон за подвижните паметници на културата.
Една вещ, която има характеристики на паметник на културата, но не е придобила официално такъв статут, не може да бъде предмет на престъпление и приносителят и не носи наказателна отговорност.
Такива примери масово се наблюдават точно по клубовете на нумизмати, посочва Константин Георгиев. Там масово се предлагат подобни антични монети, които обаче нямат статут на паметници на културата.
Това изключително пречи на нашата работа, свързана с противодействието на разпространеието на такива монети. Липсата на единен регистър също облагодетелства иманярите, тъй като при кражба е много трудно доказването на произхода на предмета.
Подобни случаи полицаите са имали и в музеите във Враца и Ловеч.
В манастирите също няма никаква отчетност за вещите и паметниците на културата. Дори и да знаем, че дадена вещ е изнесена в чужбина и дори да имаме информация къде е тя, ако не можем да докажем произхода й, всичките ни усилия се обезсмислят, казва Константин Димитров в края на интервюто си за Дарик радио.