Австрийският "Ди Пресе" смята, че сегашната обстановка в Ирак изисква по-голямо европейско участие там. Според вестника злорадството на европейците заради американските проблеми в Ирак е неуместно.
"Американската кампания в Ирак може би е зле обмислена и погрешна, но вече е реалност и създаде явления, които засягат колкото САЩ, толкова и Европа", пише изданието, според което затварянето на очите не е решение. "Ди Пресе" пита дали Европа иска пред прага си страна, която се разпада в прегръдката на гражданска война и може да стане дом за всякакъв вид екстремисти от рода на "Ал Кайда".
Германският "Берлинер цайтунг" обаче се чуди дали пълното изтегляне от Ирак не е най-доброто решение. Според вестника в годината на избори САЩ не са способни да изпратят необходимите войски за поставяне на ситуацията под контрол. Естествено, НАТО може да се включи в Ирак, но какво ще прави организацията там, пита "Берлинер цайтунг". Изданието предлага и мото за американската стратегия: "Бързо изтегляне от Ирак, след като основната цел на кампанията - свалянето на Саддам Хюсеин и режима му - вече е постигната."
Унгарският "Могьор хирлап" твърди, че унгарската радост от влизането в ЕС е била помрачена от неуспеха и на двете страни да осигурят свободно движение на хора на великия ден 1 май. "Окей, ще има празненства, кремвирши и горчица, придружени от фойерверки, но още по-хубаво щеше да бъде, ако имаше и нещо по-осезаемо и реално", отбелязва вестникът. Такава осезаема и реална придобивка според изданието е възможността човек просто да се качи на колата на 1 май и да премине през границата само с лична карта.
Това според "Могьор Хирлап" едва ли ще е възможно, тъй като граничарите на старите страни в ЕС вероятно ще кажат, че не признават тези документи. Вестникът обвинява страните членки на ЕС и задето все още не са обявили подробности за ограниченията за движение на работна сила.
Друг унгарски вестник - "Непсабашаг", смята, че широкоразпространената подкрепа за противопоставянето на опозиционната Зелена партия срещу това на планински връх в южна Унгария да бъде монтиран натовски радар, говори за подем на унгарското екологично движение. Вестникът посочва, че битката не е само за връх Зенгое. "На природозащитниците, вероятно правилно, им е писнало да им казват, че има по-важни аргументи от техните", констатира вестникът.
Изданието посочва, че Европа и НАТО смятат, че могат да строят каквото си искат, където поискат. Според "Непсабашаг" защитата на околната среда става мобилизиращ фактор и случаят с радара е само началото.
Датският "Информатион" измерва пулса на британско-френските отношения в светлината на посещението на кралица Елизабет Втора във Франция. "Нека приемем без много врява, по скандинавски, че култивирането на настоящите ледени отношения между двете страни е оставено на Тони Блеър и Ширак", пише изданието. Според вестника двамата имат обтегнати и решително несърдечни отношения, циментирани от войната в Ирак.
"Но държавните глави идват и си отиват, докато нациите остават", смята "Информатион". Вестникът добавя, че французите исторически винаги са искали по-силен ЕС, докато британците винаги са били скептично настроени. Вестникът констатира още, че докато Великобритания сега има най-проевропейски настроения си лидер, а Франция - най-големия евроскептик, амбициите на двете страни за съюза остават "съвършено различни".
Силно критичен материал във френския "Либерасион" злъчно отбелязва, че ако Франция се придържаше към духа на сближаването с Англия, това е могло да спаси живота на много хора в Руанда преди 10 години. "Бившите и сегашни лидери на Франция продължават да отричат голямата роля, която тяхната политическа и военна подкрепа за режима в Руанда изигра за вдъхновяването и организирането на геноцида", пише изданието.
По-конкретно обвинението на "Либерасион" е, че в желанието си да контрира англосаксонското влияние в Африка, Париж е подкрепил извършителите на геноцида. Според "Либерасион" Франция може и да не се чувства виновна, но със сигурност носи някаква отговорност "за руандийския мрак".
Германският вестник "Дер Тагесшпигел" определя геноцида в Руанда като "най-бързия" в историята. Вестникът обвинява международната общност, че си е затваряла очите, докато са били избивани 800 000 души за 100 дни. Вестникът посочва, че светът е отказал да назове ужаса с истинското му име, тъй като изричайки думата "геноцид", ООН е трябвало да се намеси в Руанда.
