Б ългарското правителство като цяло зачита правата на българските граждани, но в някои области в страната има проблеми със спазването на човешките права, се казва в годишен доклад на Държавния департамент на САЩ.
Документът посочва случаите на полицейско насилие, лошите условия в затворите и центровете за задържане, произволните арести.
В България има случаи на ограничаване на свободата на словото, някои ограничения на религиозните свободи, както и дискриминация спрямо жените, децата, представителите на малцинствените групи и на хората в неравностойно положение, се посочва още в доклада.
Приведени са и редица конкретни примери, сред които са отстраняването на Иво Инджев от Би Ти Ви и бомбения атентат срещу журналиста от "Нова телевизия" Васил Иванов.
Трафикът на хора остава сериозен проблем за България, подчертава документа.
Страната остава предимно транзитен пункт и в по-малка степен начална или крайна дестинация, като повечето пострадали са жертва на сексуална експлоатация.
Крайни точки за трафика са Гърция, Турция, Чехия, Полша, Македония, Косово, страните от Западна Европа. Най-силно засегнати са жените на възраст между 16 и 24 години.
Ефективността на българската съдебна система е затруднена от корупция, липса на проверки и отчетност, забавянето на делата е често срещано, отбелязват експертите на дипломатическото ведомство.
Условията в българските затвори не отговарят на международните стандарти, а правителството не отделя средства за значителни подобрения, сочи документът. Корупцията в държавната администрация също е проблем.
Македонската активистка група "Илинден", която през 2005 г. осъди България в Европейския съд за човешките права за нарушаване на правото на събрания и мирни демонстрации отново съобщава за проблеми при регистрацията си като политическа партия, посочва документа.
Процесът срещу петте български медицински сестри и палестинския лекар, осъдени на смърт в Либия също е споменат в разпространения доклад.
Либийският закон утвърждава презумпцията за невинност и правото на съдебна защита и изисква подсъдимите да бъдат информирани за обвиненията срещу тях. На практика обаче подсъдимите често не са осведомени за обвиненията и контактите им - дори с техните адвокати, са ограничени.
Държавният департамент припомня развоя на СПИН делото и допълва, че произнесените смъртни присъди се основават на самопризнания, които шестимата медици твърдят, че са били изтръгнати от тях с мъчения.
Докладът цитира и международни наблюдатели, които с безпокойство отбелязват пропуските в разследването, които не са взели предвид показанията за мъчения спрямо обвиняемите.
Информация за малтретиране трудно се доказва, тъй като много от затворниците са държани в изолация, се казва още в доклада.
