Видях те. Не отричай. Точно ти си хвърли днес фаса в реката. А вчера… вчера без да се свениш изсипа кофата с боклук в нея. Въпреки че пред дома си имаш контейнер. Няма смисъл да се оправдаваш. Но едва ли осъзнаваш какво причиняваш на цял един свят, там долу, под водната повърхност. Че и на този в който живеем. Водата е живот. Нека те върна във времето, когато се е създал първияторганизъм. Ранните му форми са се родили точно там, където ти днес изхвърляш отпадъците си. Милиони години първите създания живеели в утробата на майката вода. Преди да излязат на сушата готови животински и растителни видове. Нима ще захвърлиш всичко това с лека ръка? Отпадъците, които ти изхвърли в реката, несъмнено ще попаднат в по-големия воден басейн, в който се вливат. И после какво? Представи си колко разочаровани ще са малките деца, отиващи с желание на плажа, за да видят морето, съзрявали единствено по телевизията. За жалост обаче те ще се натъкнат на бунище от плаващи консерви, салфетки и опаковки от продукти. И те ще си помислят, че така е правилно. И те един ден ще унищожават водните басейни... Без да подозират, че под повърхността дори на най-малката река се крие един различен свят. Със своите обитатели. С разноцветна и пищна природа. И много красота. Представи си, че Земята е атакувана от друг, по-висш разум. Някое по-развито същество реши, че планетата ни е добро място да изхвърли боклуците си. И започне да изсипва унищожителни количества отпадъци, които сме принудени да дишаме, да подритваме и да се давим в тях. По подобен начин сигурно се чувстват всички организми живеещи под вода. Те бавно умират под теглото на престъплението, което неволно извършваш.
Но нека погледнем водния свят и като обект на стопанската дейност. Цял един отрасъл ще пострада заради унищожението на водните ресурси. Риболовът ще изгуби стойност, защото рибата, например, ще изчезне. А и да бъде уловено каквото и да е, откъде ще бъдем сигурни, че не е отровено?
От друга страна, с водата поддържаме свежи плодовете и зеленчуците, които ти ще идеш и ще си купиш от супермаркета. Ами ако продуктите, които си вземеш утре всъщност са поливани от реката, която ти замърси?
Нека не забравяме, че никое живо същество не може да оцелее дълго без вода. Както казва и треньорът на трибута от Окръг 12 Катнис Евърдийн в придобилия напоследък известност роман „Игрите на глада”, щом стъпиш на арената най-важно е да се добере до питейна вода. Без храна някои са издържали седмици, дори месеци. Без вода е трудно човек да издържи дори ден.
Макар и водните басейни да покриват 71% от повърхността на планетата ни, ресурсите ни чезнат с всеки изминал ден. Проблемът е, че не се научихме да ги ценим. Водните ресурси са важни за всичко. За нас, за животните, за растенията. Един ден ще бъдат важни и за децата ни. И нека тук ти припомня дефиницията за устойчиво развитие. Това е такова развитие, което задоволява потребностите на настоящите поколения без да пречи на бъдещите да задоволят своите.
Дали правим така с водните ресурси обаче?
Един от случаите на замърсяване на водата напоследък беше покрай потъването на кораба „Коста Конкордия”. В района му бе забелязано мазно петно. Поредната човешка грешка. Ако продължаваме така, какво ще оставим на бъдещите поколения? Един ден, може би, децата ни ще трябва да се борят един с друг за литър от нужната на всички ни течност. Само си представи пресъхналите седем рилски езера. Или пък Черно море, превърнало се в гигантска пустиня...
Няма смисъл да се сърдиш от обвиненията ми. Нито да отричаш фактите. По-добре си вземи поука и никога повече не изхвърляй фаса си в близката река. Хората сме мислещия фактор. Ние трябва да опазваме природата. А един от най-важните ресурси е водата. Водите са изчерпаеми, но възобновими ресурси. До кога ли? От нас зависи. Нека ценим онова, което поддържа живота ни, вместо да унищожаваме себе си, замърсявайки го.
