Съществуват множество теории за идването на водата на земята, една от тях принадлежи на френския геохимик – Франсис Албаред, той твърди, че астероиди, които са били покрити с лед и са се блъснали в Земята преди около 100 милиона години, след образуването на планетите в Слънчевата система, са "донесли" вода за океаните на нашата планета.
Някои учени смятат, че първите форми на живот са се появили в океаните, а други смятат, че това се е случило в горещите гейзери, но като цяло почти всички смятат и са единодушни в теорията, че живота се е появил за първи път не къде да е, а именно във водата.
Водата е неделима част от живота, тя е в нас, в животните, в растенията. Тя е свещено богатство, светия Граал на нашия живот. Ние сме изградени от до 90% от нея. Доказано е, че ако загубите само 2.5% от вашето тегло, за сметка на водата, то вие ще загубите 25% от своята ефективност.
XXIвек – смятаме науката за много напреднала, човечеството се движи уверено напред в света на науката и икономиката. Двата стълба на които се основава днешното общество са – икономиката и науката. Всичко странно и ново в науката се счита за „ерес”, но не е ли странността крайъгълен камък на нашия живот? Погледнато обективно човечеството до скоро вярваше, че земята е плоска. В края на ХХ век се заражда и една от нова теория за водата – а именно, че водата има памет. От най-древни времена човечеството е приписвало изумителни свойства на водата. Но едва в последно време се подхожда научно към тях. Редица учени от САЩ, Русия, Япония и България изследват свойствата на водата. Първите изследвания, свързани с “паметта” на водата, са извършени от Дерягин и Чураев през 1971 г. Във всяка от световните религии водата се приема като средство за пречистване. При изследване на светена вода се вижда, че молекулата й има красива, правилна форма на шестоъгълна звезда а тази, взета от чешмата, е с хаотична неправилна форма. Съвременната наука показва, че освен символично значение светената вода има и благотворно енерго-информоционно въздействие върху състоянието на човека.
Икономиката, транспорта и промишлеността на днешното общество са в пряка зависимост от нефта. Но скоро стана ясно, че нефта не е вечен – той е изчерпаем и учените прогнозират скорошното му изчерпване. Средностатистическият хомосапиенс има нужда от лесен, достъпен и евтин начин за да се сдобие с енергия, но това не е в полза на големите монополи в нефтената индустрия. Една от най-големите надежди в обезпечаването на енергийните нужди на човечеството се крие отново във водата. Потенциалът на водорода в „зелените" технологии е огромен. Той може да се използва да генерира електричество, да произвежда топлина и да „кара" автомобили и автобуси. В този ред на мисли става ясно, че във водата се крият и много надежди на светлото утро.
Нека сега обърнем поглед към основния замърсител и враг на водата, той е от вида хомосапиенс. Хомосапиенс – Всеяден, мислещ хуманоид с хищнически наклонности. Присъщи за него са – алчността, егоистичността и егоцентричността. Вида хомосапиенс живее в развити колонии, които нарича общества. Както споменахме по-нагоре един от най-важните стълбове на днешното консуматорско общество е икономиката. Днешният хомосапиенс е изключително устремен към забогатяване и придобиване на материални ценности, той е изключително улисан в заниманието си да замърсява водата, забравяйки, че живота му произлиза и съществува благодарение на нея.
Безсмислено е да се апелира към почитане и опазване на водата, но все пак трябва да се замислим – От къде идваме? Благодарение на кой сме тук? И защо сме създадени?
Имайки предвид егоцентризма на вида хомосапиенс мога да кажа само едно – ако питейната вода изчезне, изчезват растенията, животните и всички форми на живот, които познаваме – включително и нашият.
В природата съществува принципа по-силният печели, но хора разберете – във войната човек – природа, по-силният не сме ние...
криза, която тихо расте" />
