Капка по капка

"Кп пка по капка - вир става" - казва нашият мъдър народ. Да, сигурно е така. Пък и нашата мила родина е богата и пребогата на водни ресурси. Имаме си всичко - море, езера, реки, безчет минерални извори. Даже и ВИК - а си имаме, за да събира капките, а ние да плащаме златния вир! То да беше само то - нямаше да вържем кусур. Ама хайде да не започваме с черните краски. Та... Без водата няма живот - нито за човека, нито за животните, нито за растенията. Това го знаем всички. Но трябва да знаем и друго - че водата е и памет. Природата щедро ни е дарила с тази благодат, но ние, хората, не сме от най - благодарните и създания. Най - меко казано. За какво иде реч? Ами затова, че не ценим подобаващо този природен дар. Вероятно си въобразяваме, че сме надскочили себе си, че можем да си позволим осъдителната си неблагодарност и да останем ненаказани. Да, ама не! Заваляха поройни дъждове -  непрестанно и ненавреме. Унищожиха реколтата, земята замириса на блато. Реките излязоха от коритата си и пометоха всичко около себе си - и къщи, и хора, и добитък. Докараха ни до бедствено положение. Един след друг язовирите скъсаха стените си и отнесоха и малкото което е останало. И морето каза тежката си дума - изненада ни с незапомнени досега гигантски вълни, отнесе плажовете, потопи кораби. А ние се вайкаме и се питаме откъде ни дойде до главите този воден апокалипсис? Как откъде - от нашата немарливост, от нашата безотговорност, от нашето неуважение към водата! Е, не ни се размина. Природата много дава, но не прощава кощунството. Не прощава грубите посегателства. Не прощава безогледното разхищение . И ще продължава да ни го напомня. Бре, че какво толкова сме направили, че ни наказва така? Какво ли? Заживяхме на принципа "а след нас и потоп". Е, потопът не закъсня... Най - в домовете ни - поглеждаме с безразличие капещите кранове, разливаме на поразия вода за щяло и нещяло. Много важно - нали я има в изобилие? Ходим на излети сред природата, щото е модерно днес така да се прекарва уикенда. Ходим на море, ходим на лов и риболов - добре си се развличаме, значи. Но... Яли, пили и се веселили, а отпадъците - хоп, във водата! Ама море ли е, язовир ли е, река ли е - няма никакво значение за човека - замърсител. Много важно, какво толкова? Водата ще прикрие човешката недобросъвестност. Да, прикрива я, но временно. И помни! Не вярвате ли? Ако не вярвате - пак ще ни връхлети водният апокалипсис. И пак. И пак. И пак. Защото само вземаме от природата, а не и даваме нищо. Загрозяваме я. Търгуваме с нея. Продаваме я. Предизвикваме я. А после се чудим защо ни го връща! Затлачили сме с боклуци и естествените, и изкуствените водоеми, Остави ли сме златната минерална вода да се разлива нахалост необгрижвана. Разрушаваме чешмите да търсим имане. Замърсяваме и пресушаваме кладенците щото по ни се услажда хлорираната и варовита вода от тръбите. А я чуйте врещенето на еколозите, дето се нароиха повече от скакалците, колко са загрижени за природата! Същите тези, които хвърлят бутилките си по води и гори. Същите тези които цоцат до задавяне европейските пари за чиста природа, а и стотинка не влагат по предназначение. Но и те, и новобогаташите, които удебелиха вратове от търговия с природните богатства и бетонираха родното Черноморие, разпускат по чужди морета и океани , щото нашето било мръсно и некомфортно! За народните избраници да не говорим - те ползват водата само в бани със златни бидета и чуждоземски фаянс. Няма да има потоп ли? Заради тази вандалщина и Антарктида да ни затрупа с ледовете си ще ни е малко! Но както е тръгнало - и това ще ни сполети. Че тръгне ли водата веднъж, никой не може да я спре. Всемирният потоп преди хиляди години е унищожил неблагодарното човечество - ще го направи и сега. Да, ще го направи. Тя. Водата. Която скверним. Която не уважаваме. Водата с памет.