Капка по капка вир става. Но освен вода капят и сълзите. Всеки един човек е една капка от сълзите на Бог Ра. Сега си представете тази концепция в едно близко, постапокалиптично и антиутопично бъдеще. Стара къщурка извън града. Сладката питейна вода е на привършване. Глобалното затопляне е в стихията си. Мъж и Жена са застанали на терасата. Тя плаче. Капка по капка мъжът събира сълзите на жената в чаша, след което подава чашата и тя пие,за да не умре от жажда.
Тъжно е нали? Но не се безпокойте. Хората ще спасят положението. Започва масово преработване на морска и океанска вода. Капка по капка солената вода се превръща в сладка. Индустрията и икономиката се съживяват с пълна сила. Нов златен век за човечеството и мрачни времена за боговете.
Капка по капка световните океани и морета изчезват и така древноегипетският прабог на океана Нун остава безработен. Някога Бог на океана - в момента бог на нищото. Трудно ще му е да смени професията си, все пак го пенсионирахме предсрочно.
Ужасно много ми липсват и свадите на братята Посейдон и Зевс. Спорове от сорта на „Ураганите са по-могъщи от водовъртежите” и „Светкавиците са по-яки от вълните” вече стават излишни, тъй като средиземно море ще е една малка локва и няма да може да спомага за създаването на каквито и да е било бури на нашите балкански ширини. Двамата братя са принудени да правят нови кариери. Зевс е юпи в някоя голяма компания, а Посейдон пусна документи да кандидатства за Бог на сушата. Все още си чака разрешителното....
На Север също е тъжно. Бог Тор захвърли чука си и изпадна в депресия,тъй като без вода, която да се изпарява няма облаци, следователно няма светкавици и дъжд.
И за да не се получи прекомерно повторение накратко какво се случва когато капка по капка опразним океаните и моретата. Дионисий вече не прави вино, тъй като няма с какво да пои лозето си. За нас хората ни вода, ни вино...
Последствията са неприятно дори за нашите приятели от славянския пантеон. Валес, друг бог на водата, вече не развежда богинята Лада с лодка по Дунав, тъй като реката вече я няма. Капка по капка хората са я изпили, а каквото е останало от нея се е вляло в Черно Море, което изнесохме под формата на ледени кубчета за Западният свят.
Заснеженият връх на Рила пък бе отдаден на концесия на един шейх. Природозащитниците да не се плашат, тъй като там снегът вече е изкуствен, а рилските езера са напълнени със нефт.
Без морета и реки текстът на песента „Големия Кораб Минава” придобива един по-друг смисъл... Говорейки за кораби, пиратството отново се върна там където му беше мястото. От интернет пространството отново скочи в „бизнеса” с водата само, че този път вече стана известно под името „Ледените Пирати”, тъй като основно пиратите се занимават с крадене на нашия лед, пътуващ за западните страни.
И така след революционното изобретение за преработване на солена вода вързахме коланите за няколко хиляди години напред, но когато и последната капка вода на Земята изчезне отново се връщаме на изходната позиция. Тъжни мъж и жена стоят на терасата в една стара къщичка. Жената плаче е мъжът събира сълзите и в една чаша, за да може тя да изпие последните капки вода.
А когато и последната капка вода се изпари това значи, че боговете, символ на природните стихии са мъртви. Следващите сме ние, освен ако не започнем да пестим вода, за да запазим стихиите преди да сме ги убили или те да убият нас.
Виновни за отравянето на реките и моретата не са само големите компании, които евентуално ще спечелят много от преработката на солена вода. Виновен е всеки един от нас, който хвърля бутилките, пликовете, бетона и плочките от разбитата баня и цигарите си в рекичките и поточетата. Капка по капка вир става, но и боклуче след боклуче вирчето се задръства.
Решението е лесно и просто като химичното съединение на водата. То е да сме по-отговорни към водните запаси защото ще свършим по-зле от Нун, Зевс, Посейдон и всички останали водни стихии, които познаваме.
Освен ако някой не изобрети начин да точим вода от Космоса. Пренесем ли това отношение извън Земята тогава горко й на Вселената...
