Капка по капка

В ъ ъвременното общество се придава все по – малко значение на малките неща, което най – вече се дължи на забързаното ежедневие на хората, принудени да мислят основно за прехраната си, като по този начин всичко друго остава на заден план.

Капката сама по себе си е нещо много малко, което за едни е незначителна частичка, незаслужаваща внимание, но за други е от изключително значение. Символ на живот и чистота. Съществуват огромен брой страни, в които капката вода е издигната в култ, поради огромния дефицит на водни ресурси. Хората в тези страни са принудени да прокопават огромни и дълбоки тунели, също като миньорите, с единствената цел да открият вода, за да не загинат от дехидратация. Това са хора, които ценят малките неща като капката вода. За тях облеклото, колата и накитите не са от значение, а водата им е най – ценното съкровище. Всеки от дните на тези хора е изпълнен с борба за оцеляване, докато населението на развитите страни нехае и разхищава главоломно ценните земни ресурси. Употребата на вода е заприличала на хищничество. За населението в развитите страни една капка вода няма никакво значение, като се осланя на идеологията, че една птичка пролет не прави. В Европа и Северна Америка например, никой не мисли за утре. Всичко се получава сега и на момента в неограничени количества, което е в разрез с целите на устойчивото развитие, имащо за цел да възпитава у хората екологично съзнание.

Капката е събираемо, към което не е нужно да бъде прибавено друго събираемо, за да се получи сбор и чак тогава да придобие някакво значение. Трябва да се изкорени грандоманията, трябва да се осъзнае, че сама по себе си, дори и във вид на събираемо, дори и с малки размери капката е от значение и има висока стойност.

„Капка по капка вир прави” са казали старите хора и са били прави. Те са оценявали стойността на капката вода, защото са били наясно с нейната огромна важност, а древните гърци са имали дори бог на морето, което доказва, че са и придавали по – голямо значение. Всички знаем как малка капка вода, капеща в продължение на дълги години върху скала е способна милиметър по милиметър да прокопае огромни подземни тунели и канали, което показва нейната сила. Една капка е малка, но е силна. Просто и трябва време , за да докаже силата си. Освен това една капка вода може да катализира множество химични реакции, което също доказва нейната сила.

Древните жители, населявали земята са оставили на съвременните множество наследства. Не са изконсумирали всички природни ресурси (възобновими и невъзобновими), нито са оставили след себе си изсечени гори и планини от боклуци. Знаели са, че земята е дома им, който им предлага всичко, от което се нуждаят за хиляди години напред и не са се изкушили да присвоят всичко за себе си. Оставили са достатъчно за следващите поколения, като са използвали само това, от което са имали нужда и то в такива количества, които са били достатъчни само за тях. Може да не са упражнявали развити мисловни процеси като съвременните хора, но са били наясно, че не може да се подиграваш по такъв безотговорен начин с майката природа, която дори са боготворяли. Съвременното население се отличава със съвсем различен начин на живот. Живот, основаващ се на непрекъсната консумация и трупане на материални богатства, както и преклонение към бога на новото време – парите. Цената, която плащат, за да си осигурят такъв живот обаче е потребление - толкова голямо, че е нужна още една планета като нашата, за да се запази това темпо. И понеже не ни е под ръка друга планета като нашата, трябва да се замислим как да променим това варварство. Съвременният човек минава като племената на хуните и оставя след себе си само разруха. Това трябва да спре, защото ще страдат нашите деца и внуци. Сигурен съм, че никой не желае да остави на детето си като наследство сметище. Сметище, което не може да задоволи нито глада, нито жаждата, нито духовното развитие, а естетиката е само утопия при такъв пейзаж. Ако съвременният човек попадне дори само за ден в такъв вид среда, мисленето му ще се промени коренно. Ако погледне с очите на бъдещите поколения и види само разруха, която е можело да бъде избегната, ще осъзнае какво причинява на собствената си планета. Много полезени биха били трите духа на Коледа, също както в произведението на Чарлз Дикенс. Добре би се отразило на съвременния човек, също както на Скрудж, да усети сянката, която е надвиснала над него. Червената лампичка с всеки изманал ден свети все по – ярко и предупреждава, че е нужна промяна. Предупреждава с все по – чести катаклизми, защото природата винаги отвръща с отношението, с което са се отнесли към нея. Предупреждение е също и нарастващият брой на гладните и жадните, както и на бедните и мизерстващите. Всичко е свързано. Един разпадащ се компонент на природата, съпътства разпадане на друг и точно като домино всичко се сгромолясва. В такива случаи капката се оказва ужасно тежка, ужасно съдбоносна и определяща, но нужно ли е да се стига до най – лошото? Капка по капка изтича питейната вода на планетата и капка по капка безвъзврато и безразсъдно се пренебрегва този факт. „Капка по капка вир прави’’, но е нужно време и най – вече пробуждане от страна на хората.

Питейната вода е възобновим воден ресурс и е способна да възстановява загубите , причинени от съвременния човек. Нужно е време, което трябва да и се осигури, докато не е станало късно и децата ни не са останали без наследство. Процесът е бавен и се осъществява капка по капка. Нека осигурим нужното време на природата, за да се възстанови от нашата глупост и спрем да бъдем самовлюбени егоисти. Нека проявим здрав разум в името на майката природа и жизненоважните и компоненти. Ако не за нас, то поне за децата. От нас зависи.