,,Най-доброто е водата” Пиндар
(Надпис на чешмите при баните в Древна Гърция)
Повече от половината повърхност на планетата ни е заета от вода. От 45 до 75 % е водата в човешкя организъм. Цял един континент е съставен от вода, в твърдо агрегатно състояние.
Водата е навсякъде около нас – морета, реки, язовири, езера, (целият световен океан), дъжд, роса, сняг. Вода използваме ежеминутно и за почти всичко. Дори да не се вижда водата е в състава на толкова много продукти, които са ни нужни. ВОДАТА Е СВЕТОВНО БОГАТСТВО. Много жалко, че замислени за ежедневните си проблеми, не си даваме сметка колко е важна водата. Важна е, за да могат да протичат нормално процесите в природата. Важна е, за живота на всеки един от нас.
Ако ние не се сещаме за значениео на водата, защото мислим за проблемите си, има хора, за които намирането на питейна вода е ежедневен проблем. Милиони хора нямат водоизточник. Много деца умират, защото организмите им се нуждаят от вода. Има организации, които се опитват да подпомагат решаването на този проблем. Проблемът с опазването на водното богатство се нуждае не само от хора, но и от много средства. Средства, които могат да се набавят, ако всеки помогне дори малко.
Запозната с този глобален проблем от организацията ,,Charity:water”, Рейчал
Беквис също се опитва да помогне. Момичето моли всички свой познати да не и подаряват подарък за рождения ден. Призовава ги сумата, която всеки би отделил за нейн подарък да бъде дарена на тази организация. Животът се завърта така, че Рейчъл е единствения загинал в голяма катастрофа на магистралата. След смърта и нейния апел става световно достояние. Тя искала да събере само триста долара, а хората дарили 1 милилион и 200 хиляди. С тези пари организацията успява да пмогне на 60 000 човека да имат питейна вода и да не умират ежедневно деца от липсата и.
Историята на Рейчъл Беквис е много поучителна. Това момиче показва толкова голяма съпричасност, че тя би трябвало да ни послужи за пример. Не само, за да помагаме на ближния, както пише в Библията, а да се замислим. Как се отнасяме ние с водата? Ценим ли това природно богатство?
Още древните гърци и перси са знаели значението на водата. Това личи от надписите на чешмите при баните в Гърция и от запазената до днес персйска пословица ,,Където е водата, там е животът”.
Как се отнасяме ние с този жиот?
Проблемът със замърсяването на водата е известен от дълго време и набира все по-голяма популярност. Много хора са се ангажирали с него. Всички търсят решение, за да можем да опазим водата. Замърсяванията са много и различни, но най-унищожителни от тях са нефторазливите. При един нефторазлив цели екосистеми от водни обитатели се унищожават. Точно по тази причина нефтения разлив в Мексиканския залив преди няколко години си превърна в шроко дискутирана тема. Друг голям замърсител са химикалите, които различни фабрики изхвърлят във водните басейни. Задължително е наличието на печиствателни станции, които до работят ефикасно, защото тези фабрики замърсяват сладководни басейни, а точно това е питейната вода на планетата ни.
Наясно със сложноста на ситуацията и задълбочаването на този проблемОбединените нации още през 1992 година оранизират конференция. Срещата се провежда в Рио де Жанейро и е на тема ,,Екология и развитие”. Там е взето решение да се отбелязва ежегодно деня на водата. Това е 22 март и официално обявен през 1993г. На този ден във всяка страна се провеждат различни инициативи, които запознават населението с важната роля на водата в живота ни и набелязват мерки за опазнането й.
В последно време голяма популярност набират твърденята за енергията на водата. Според тезите на учените водата може да се зарежда с положителна или отрицателна енергия. Нейният заряд влияе на човешкия организъм. За да е положително заредена водата, докато я пием трябва да си мислим за хубави и успокояващи неща.
Моето лично мнение обаче е, че, имайки предвид какво се случва с водата, фактът, че не я оценяваме изобщо, тя – водата, носи много силен отрицателен заряд. Трябва повече хора да се интересуват от състоянието на водата в природата. Необходимо е хората да са запознати с проблема за трудния достъп на милиони хора до питейна вода. Всички трябва да се стараем да опазваме водата и да помним добре нейното значение. Не мога да посоча по-хубав, по-истински пример от отношението на двама души към ВОДАТА и нейното значение за природата. Това са нашите изпълнители Елица и Стоян, които възпяха и показаха на цяла Европа, чрез участието си на Евровизия, своя принос за каузата – вода като изпяха своята неповторима и уникална песен „ВОДА”.
Знам, че не може всички като с магичека пръчка да се заинтригуват от тези. проблеми, НО се надявам. Надявам се, че малко по малко все повече хора ще осъзнаят важността им и ще започнат да съдействат за разрешаването им.
Все пак българска е поговорката: ,,Капка по капка, вир става”!
