Вместо да направим нещо за себе си и следващите поколения, ние стоим бездейно, мърморим, хвърляме си боклуците по улицата, замърсяваме водата, която ни е жизненонеобходима, и продължаваме да сме недоволни и черногледи.
Моят призив към вас, хора, е: „Спрете да чакате, а започнете да давате своя принос капка по капка!“ Винаги началото е трудно, но никой не е казал, че ще е лесно. Да се грижиш за природата около теб означава да събудиш едно ново, по-възвишено съзнание и чувство на отговорност, а това само по себе си е една трудна задача.
Нашият манталитет е такъв, че ние винаги чакаме някой друг да започне пръв. И сега всеки един от нас чака някой друг да ни покаже, че си разделя боклука, че си спира водата докато си мие зъбите, някой друг да ни убеди, че това е правилният път към спасението на нашата планета. А съм убедена, че вътре – дълбоко в себе си, всеки знае какво трябва да направи.
Давате ли си сметка, колко много вода съдържа тялото ни? Знам, че този въпрос е доста срещан и може би досаден на повечето хора, но замислете се само, че ние самите сме тази вода! Всяка капка от нас съдържа някаква емоция, някакъв спомен, всяка капка може да се превърне в сълза. А какво би станало с нас, ако всичко това един ден изчезне? Естествено, че и ние няма да съществуваме. И тогава вече нищо друго няма да е по-важно – нито работата, нито щастието, нито парите, просто защото нас вече няма да ни има!
Не знам какъв човек трябва да си, за да останеш непукист и да продължиш да замърсяваш природата около теб. Та това е светът, в който ти живееш! И ако това „светът“ ти се струва прекалено „глобално“, то тогава ще ти го кажа по друг начин: „Това е мястото, на което живееш!“ Нима ти е приятно да си затрупан с боклуци и вместо чиста и пълноводна река да виждаш някакво нейно подобие, спомен за едно по-добро време? И не мога да разбера как уж интелигентни хора, претендиращи, че са с много обща култура и знания, отиват в парка, прекарват си хубаво и си оставят боклуците по земята. Какво им пречи да ги изхвърлят в коша или да ги вземат със себе си до най-близкия такъв? Нали пак те ще дойдат след някой и друг ден на същото място и ще искат да им е приятно!
Аз лично още от малка съм възпитана да имам отношение към природата и съм много благодарна на родителите си за това. Защото сега знам, че е неправилно да изхвърля каквото и да е боклуче на улицата. Първо, защото никой не ми е длъжен да ми го чисти, и второ – защото ме дразни нашата апатия към всичко екологично.
Познавам хора, които твърдят, че няма смисъл да пестят водата и да чистят природата, защото така или иначе всеки си гледал само собствения двор. А това е една огромна грешка на мисленето ни! Ако ти днес покажеш на обкръжението си, че се грижиш за природата и за следващите поколения на Земята, то със сигурност поне един ще изпита капка съвест. Той, от своя страна, ще предаде това на други хора и така капка по капка ние ще успеем да преминем тази фаза и да спасим както световните запаси на вода, озоновия слой, животинските и растителни видове, така и самите себе си!
Ние трябва да мислим положително, просто защото твърде много българи мислят отрицателно. Ние трябва да действаме и да научим нашите деца на съвсем друго отношение към околния свят, защото за нас и тези преди нас може да е късно, но за следващите след нас това може да е придобит от ранна възраст навик, който дори няма да им прави впечатление.
Не мисля, че е толкова трудно да изхвърляш боклука си на определените за това места, да се включваш в кампании за почистване или най-малкото, но съществено нещо – да намаляваш водата си, когато я използваш. Никой не иска да си някакъв запален еколог, който да не смее да си вземе една вана. Важното е да придобиеш екологично самосъзнание и да намалиш поне малко потреблението си. А това може да е само в твой плюс...
Нормално е всяко ново нещо, всяко ново мислене да поражда страх и неодобрение сред хората. Така е било векове назад в историята, така е и сега. Но това не трябва да ни спира, а напротив, точно обратното. Все пак става на въпрос за нещо добро – за нашето оцеляване.
Промяната започва от теб и прераства в света около теб. Една английска поговорка гласи „Капка по капка вир става“. В случая ние сме капките, а аз дълбоко вярвам, че стига да искаме, можем да се превърнем не във вир, а в цял океан! Започнете със себе си!
