Тя свали тежкия товар от плещите си и ми подае менче,такова каквото имаше преди толкова много години баба на село. Отпих жадно глътка,две и сякаш тази вода ме съживи. Благодарих и и продължих пътя си. От главата ми не излизаха рояци мисли,колко малко нещо е водата и колко важно за нас простосмъртните.Колко често бях изливала литри вода сутрин миейки си зъбите и лицето,как седях под душа с часове. Извеждъж пред мен изплуваха картини от документални филми за децата в пустините,накацани от мухи и разпуканата земя на която седяха с унили лица и жадни очи. Нима не си давахме сметка че живеем на тази земя именно ,защото тук има вода. Водата ни е дала живота и тя го поддържа. Спомням си една възрастна лекарка пенсионерка,която ми беше разказвала навремето как лекували болните деца-давали им пред час да пият водичка по глътка ,две.
Нима те са били по-необразовани от нас ,че са лекували толкова простичко? Не мисля!
Живота на войниците на фронта също е бил поддържан с прясна водица.Колко простичко нещо,което имаме в изоблие и което с лека ръка разхищаваме и не оценяваме по достойнство.Вървейки в жегата,подкрепена от чудодейната глътка водя някакси си обещах да бъда внимателна в използването и от сега нататък. Забързани в ежедневието си,обградени с удобствата си ние сме слепи за малките прости неща,които подържат живота ни на тази планета.71%от повърхността на планетата ни е вода.Всички жизнени процеси в човешкото тяло са свързани с вода.Какво би станало с човек ,който загубвайки водата от тялото си чрез пот и дишане,няма как да я възстанови. Спомних си древните мумии.Човешкото тяло без вода би било една изсушена кожа и кости. Не случайно древните цивилизации са се развивали именно на места близо до големи водни басейни. Много метрополиси дължат своя просперитет главно на това че големи пристанищаи много търговски кораби акостират там. Още в древността световният океан е подтиквал към велики географски открития. Водата е нужна не само за човека ,но и за всички видове животински организми и растения. Замисляли ли сме се и за силата на водата,но като полезна енергия.Колко мощ само от една малка капчица и колко сила от втора и трета до нея. Огромните турбини,задвижвани от вода,правят така важната за всяка наша нужда електрическа енергия. Чували сме колко красива била нашата планета гледана от астронавтите. Едно огромно синьо кълбо с нежни бели облаци ,но което има живот и той е в нашите ръце. Бях чела за някакъв учен ,който доказал хипотезата,че водата”помни”за което бил удостоен с Нобелова награда. А нашата награда нека е живота и да не збаравяме че всяка капка вода „помни”как сме я били изразходвали, разумно или не. Нека капка по капка удължим живота на нашата планета. Земята е в нашите ръце, нека не го забравяме никога!
