"България е остров на бюджетна стабилност в обзетата от рецесия Европа." Учудващо, но тези успокоителни думи не идват от българското правителство, а от Европейската комисия в нейната оценка за провежданата от България фискална политика, която беше дадена в сряда.
И наистина, ако се гледат само данните досега, България изглежда като абсолютен отличник. През последното тримесечие на 2008 г. ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) се забави, но се запази доста висок на фона на спада, отчетен от повечето европейски икономики. Бюджетният излишък също говори за завидна дисциплина.
Основната причина за доброто представяне беше валутният борд, който предпази страната от спираловидно падане на валутата, сполетяло други страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), като Унгария, Полша и Украйна. Това обаче не е цялата картина.
"Първите признаци на кризата вече се появяват." Това вече са думи на премиера Сергей Станишев. Те не са успокоителни, но са верни. Истинските проблеми тепърва ще се усещат от българската икономика, и то болезнено.
Основната причина е, че стабилността на валутния борд и доверието в него забавиха действието на кризата, но не го неутрализираха. И няма как да е иначе - според учебниците връзването на паричната единица на една страна към стабилна чужда валута защитава икономиката й от вътрешни шокове (като хиперинфлация), но я прави уязвима от външни.
Всичко това се случва в момент, когато финансовите потоци към Източна Европа практически пресъхнаха, а няколко страни прибягнаха до финансова помощ от Международния валутен фонд (МВФ). Затова анализатори от редица водещи банки и институции предупредиха, че от спасителен пояс бордът се превръща в тежест.
Всички обаче признават, че без него перспективите пред страната са още по-лоши и съветват правителството и БНБ да не допускат дори най-малко съмнение, че той е приоритет номер едно на управлението.
Защо валутният борд става лош?
Причината е, че той поддържа българския лев изкуствено скъп. Това се отразява най-вече на износа, който става по-неконкурентен, и по тази линия може да се очакват трудности за експортно ориентираните сектори.
Проблемът е особено осезаем, тъй като основните търговски партньори на България (страните от еврозоната и от Централна и Източна Европа) вече са практически в рецесия, което означава, че, така или иначе, ще намалят потреблението си. При това положение стоките и услугите, произведени в страни като Румъния, Турция и Русия, чиито валути се обезцениха с десетки проценти, стават все по-конкурентни.
Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти в България и член на Българския макроикономически форум, изтъква, че бизнесът в страната ще губи по още две линии: първо, все по-трудно ще се конкурира с вносната продукция, и второ, потенциалът му за приходи и печалби ще намалее, което ще го направи по-непривлекателен за външни инвеститори.
Според Христов при наличието на валутен борд единствената опция, която остава, за да се запази конкурентността, е да се води дефлационна политика - т.е. да се замразят или дори номинално да се намалят заплатите. Всичко това неминуемо ще се отрази негативно на БВП и затова повечето банки и институции вече ревизираха надолу прогнозите си (виж таблицата).
Според анализ на Citigroup от 17 февруари обаче конкурентоспособността на българската икономика не е пострадала значително и спадът в износа ще се съпътства с приблизително спад на вноса.
И защо бордът си остава добър?
Нека хипотетично приемем, че дори само в публичното пространство започнат засилени дебати за необходимостта от валутен борд. Това автоматично ще накара всички да обърнат спестяванията си от левове в евро, за да запазят стойността им и покупателната им способност. Към това вероятно ще се прибави и спекулативен натиск върху лева.
Резултатът ще е източване на валутния резерв на БНБ, което реално ще доведе до колапс на борда. А това ще се съпътства от срив (или поне сериозен спад) на лева, поскъпване на външния дълг, фалити, отлив на инвестиции и още по-силен спад на БВП.
Една от възможните алтернативи е да се направи опит левът да девалвира (обезцени) контролирано, например като се промени курсът лев/евро.
"Това е немислимо. Подрие ли се веднъж доверието, ефектът ще е край на борда", коментира Румен Аврамов, икономист в Центъра за либерални стратегии. "Стабилността на борда е игра на нерви. Предстоят ни много трудни времена, но трябва да се изчакат автоматичните регулатори да се задействат."
Според анализаторите на Citigroup е спорно доколко евентуална девалвация би помогнала по какъвто и да е начин. "Това едва ли ще доведе до реално понижаване на цените и няма да подобри възможността на българския бизнес да се финансира отвън заради негативния ефект върху балансите на компаниите и засилената вероятност от фалити", се казва в техния доклад.
"Използването на подобни кръпки като девалвация би помогнало само ако поевтиняването на валутата ще увеличи износа. Но тъй като проблемът е глобалният срив в търсенето, не е ясно доколко поевтиняването на валутата ще помогне особено. Но това ще влоши положението на банките в България. Защо да рискуваме?", казва Симеон Дянков, вицепрезидент на Световната банка.
Това, което остава като вариант, е с всички сили да поддържа валутния борд и засега правителството и БНБ правят точно това. Въпросът е дали тяхната решимост е достатъчна да издържи на
Натиска
Той идва основно по линия на дефицита по текущата сметка, който за България е 24%. Това означава, че българските граждани и фирми са потребявали много повече, отколкото са произвеждали.
Сам по себе си дефицитът не е проблем, докато се покрива от съразмерни чуждестранни инвестиции, но в момента те пресъхват. Макар всички да отчитат опасността, повечето са на мнение, че валутните резерви на БНБ са достатъчен буфер.
Според анализаторите на Citigroup България е в по-добра позиция да запази валутния си борд от балтийските страни, въпреки че вече колегите им от Bank of America ги вкараха в един кюп под звучното име BELL (България, Естония, Литва и Латвия).
Освен размера на резерва от Citigroup изтъкват като фактори за стабилност и това, че той е предимно държавен и че има широка обществена подкрепа. Не на последно място според тях при нужда България ще бъде подкрепена и от всички заинтересувани партньори като Международния валутен фонд (МВФ) и ЕС.
Проблемът е, че правителството вече на два пъти отказа споразумение с МВФ, а средствата на фонда са пред изчерпване, след като вече доста страни прибягнаха до помощта му.
Междувременно остава да се надяваме, че страните от еврозоната, чиито банки в търсене на висока доходност с кредитите си раздуха дефицита по текущата сметка в ЦИЕ, ще измислят начин да спасят икономиките им от тотален колапс. Не толкова заради морала, а защото самият Европейски съюз е следващият най-заплашен по веригата, ако Източна Европа фалира и не си изплати заемите.
