И икономистите имат навика така да затъват в сложни детайли и многопластови теоретизирания, че стават склонни да забравят някои прости и ясни неща. От своя страна простите и ясни неща често имат навика да обясняват в много голяма степен важни части от действителността и намирането на твърде сложни обяснения може да се окаже с намалена добавена стойност, че дори и направо безполезно.
Един прекрасен пример колко мощни могат да бъдат простите обяснения, стига да не останат забравени като възможни хипотези, е една неотдавнашна книга на Нобеловия лауреат по икономика от 1993 г. Роберт Фогъл. Там той припомня простия факт, че човекът е мотор, който работи с енергия. И че човешките постижения, благосъстояние, дори щастие няма как да не са свързани и с работата на този мотор в условия на оскъдност.
Калории и брутен вътрешен продукт
Логиката на изложението на Фогъл са базира на две свързани наблюдения. Първо, значителното повишаване на продължителността на живота и подобрението на здравето на хората почти повсеместно на земното кълбо през последния век са две изключително важни части от повишаването на общото благосъстояние на хората. Второ, основна част от факторите, на които се дължи способността да се осигури и поддържа много по-дълъг живот в много по-добро здраве отпреди, е разходът на усилия от страна на хората. Казано накратко, хората работят повече, създават повече, поради което и живеят повече и по-добре.
За повече работа обаче е необходима повече енергия. Простото, но мощно обяснение на Фогъл е в това, че за този век човешкият организъм едновременно е получил значително по-голям и по-качествен отпреди достъп до енергия (калории) и е постигнал значително подобрение в параметрите на действието си, т.е. в оползотворяването на тази енергия.
За да поддържат и най-основните си жизнени функции, хората имат нужда от храна, която да храносмелят и превърнат в годна за употреба от организма енергия. Чак след като тези основни жизнени функции са енергийно осигурени, можем да говорим за употреба на енергия за други цели - като например създаването на брутен вътрешен продукт. Терминът за тези нужди е базисна поддръжка, състояща се от две части.
Първата е базов метаболизъм, който е необходим за сърдечната и другите жизненоважни дейности в условия на пълен покой, като пълният покой включва дори липса на храносмилане. Втората част от базисната поддръжка е енергията за хранене, храносмилане и жизненонеобходима хигиена, която, както Фогъл отбелязва духовито, не включва миенето на чиниите.
Размерът има значение
Колко базисна поддръжка трябва за един организъм зависи от неговия размер. По-дребните хора изискват по-малка базисна поддръжка, по-едрите - по-голяма. Именно по този начин и достъпът на хората до калории влияе в значителна степен на техния размер. Когато хората нямат значителен достъп до калории, по необходимост те трябва да са относително дребни, за да могат да осигурят поне базисната си поддръжка. Именно това, установява Фогъл, е положението с човечеството преди два-три века: повсеместно хората са имали ограничен достъп до калории, поради което са били относително ниски, слаби и след задоволяването на нуждите на базисната поддръжка не са имали много енергия да се занимават с други неща освен с производството на храна - за неземеделски занимания почти не може да става и дума.
Оказва се, че връзката между това състояние на нещата и продължителността на живота и здравето е пряка, защото това колко и как живеем зависи от нашия размер - височина и тегло. Едно проучване на норвежкия изследовател Ханс Ваалер сред военни в Норвегия, потвърдено след това и от много подобни проучвания, показва, че за мъжете най-ниската смъртност и заболеваемост се наблюдават при ръст от 191-193 сантиметра и тегло 82-83 килограма. Например за тази извадка при мъже с оптимални размери рискът от смърт е около три пъти по-малък, отколкото рискът от смърт при мъже със средните за Франция в началото на XVIII век размери от 161 сантиметра и 46 килограма. При риска от заболеваемост от сериозни болести това съотношение е едно към пет.
С други думи, гледан откъм продължителност на живота и здраве, мъжкият човешки организъм работи оптимално при размер 191-193 см / 82-83 кг и работи много по-зле при размерите, преобладавали преди няколко века. Поради което преди векове хората нито са живеели много или в добро здраве, нито са имали възможности да произвеждат много продукт, докато днес едновременно живеят много повече, в много по-добро здраве и произвеждат огромно количество разнообразни неща.
Силна храна и слаба воля
Основната причина за тази промяна според Фогъл е технологичното развитие в производството на храни, съчетано с физиологичната промяна в самите хора - в отговор на увеличаващия се достъп до повече и по-добра храна човешките организми логично започват да се придвижват към "oптималния" (от гледна точка на човека като мотор) свой размер. Именно това Фогъл нарича процес на "технофизиологическа еволюция". Тя се базира на термодинамиката на човешкия мотор. Някъде докъм средата на XIX век хората са имали ограничен достъп до калории, налагало им се е да поддържат нисък ръст и тегло, за да могат да живеят изобщо, но това е било свързано с висок риск от смърт и болести.
През втората половина на XIX век чрез подобрения в технологиите хората стават способни да произвеждат повече и по-добра храна (защо става така е много дълга и сложна друга тема). Това им осигурява достъп до калории и те започват да се придвижват физиологически към един все по-оптимален размер на организмите си, като едновременно с това имат по-голям резерв от енергия, която да изразходват за създаване на все повече продукт или за удоволствие. Част от този процес на създаване води до нови и нови технологични открития във всички области, включително в производството на храна и т.н.
Според изчисленията на Фогъл този термодинамичен фактор обяснява огромните 30% от целия икономически растеж на Великобритания през последните два века, като това се дължи на два ефекта - достъпът до калории увеличава работната сила (хора, които преди са имали енергия само да преживяват, вече могат да работят) и повишава енергийното съдържание на всеки час труд, при което нараства свършената работа и производителността.
В книгата на Фогъл има и много други любопитни идеи, сметки и наблюдения, но особено интересен е изводът, че някои човешки общества започват за пръв път в историята да стават "твърде едри" в буквалния смисъл на думата. Хората в тях вече имат по-голям от оптималния размер, поради което рискът от смърт или болест се увеличава, като основна причина за това развитие не е ръстът, а теглото на съответните хора. Фогъл предрича, че това може да се окаже един от основните проблеми на XXI век. Но както отбелязва той, този проблем няма да се дължи на слаба храна, а на слаба воля.
