Н ародното събрание продължи да обсъжда на второ четене текстове от законопроекта за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност (ДС) и разузнавателните служби на Българската народна армия (БНА).
Принадлежност ще се установява при наличието на дейност като щатен или нещатен служител, или секретен сътрудник към тях, реши парламентът. Дейността на щатните и нещатните служители ще се установява въз основа на документи в информационните фондове с данни от тяхното лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения.
Дейността на секретен сътрудник ще се установява чрез собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество, собственоръчно написани агентурни сведения, документи за получени възнаграждения, собственоръчно написани или подписани от сътрудника документи, съдържащи се в делата на оперативен отчет, документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и при данни за лицето в справочните масиви, гласуваха депутатите.
Установяването на принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА ще е задължително за всички, регистрирани от избирателните комисии за участие в избори за президент и вицепрезидент, народни представители в българския и в Европейския парламент, кметове и общински съветници.
Задължението важи и за тези, които са заемали публични длъжности от 10 ноември 1989 г. до влизането на този закон в сила, както и за заемащите публични длъжности или извършващи публична дейност към деня на влизане в сила на закона, реши парламентът.
Установяването на принадлежност ще е задължително и за лица, посочени като длъжници или които са били членове на управителен, или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина на БНБ по закона за информация за необслужвани кредити.
На проверка за принадлежност няма да подлежат родените след 16 юли 1973 г.
В същото време продължиха коментарите в медиите
по повод вчерашните изявления на генерала от резерва Атанас Семерджиев.
Вчера по Би Ти Ви бившият вътрешен министър от 1990-1991 г. каза, че архивът на ДС не е унищожаван, а "преструктурира" - сниман и прехвърлен на други носители - след което е бил скрит на тайно място.
Генералът каза също, че по времето на първото правителство на СДС тогавашният вътрешен министър Йордан Соколов е преснимал и изнасял досиета от архива на ДС.
В интервю за Би Ти Ви днес Соколов категорично отрече в кабинета му на министър да е бил монтиран фотокопирен апарат, а той самият бил прочел по онова време само две досиета.
Бившият вътрешен министър заяви, че казаното от ген. Семерджиев, "варира от неточности до откровени лъжи" и няма представа дали съществува таен архив.
"Знам, че наистина в изпълнение на инструкцията на ген. Семерджиев много досиета са били филмирани. Има и унищожени досиета, това е вън от съмнение", каза Соколов.
Според него генералът бил забравил собствената си инструкция: всичко, което се филмира, след това да бъде унищожено.
Бившият шеф на архивите на МВР Серафим Стойков за себе си каза, че никога нищо не е преснимал и нищо не е изнасял. "Никой не знаеше тогава, че има таен фонд", каза той. И потвърди, че заповедта на Семерджиев е била да се дублира архивът, ако случайно стане нещо.
Соколов разказа, че след самоубийството на ген. Стоян Савов през 1990 г. служители на МВР са казали, че досието на писателя Георги Марков е било унищожено, тъй като в него е имало план-график за неутрализирането му и този план - за убийството в Лондон - вероятно е бил утвърден с подписа на Савов.
Защото той е увърждавал всички операции и графици по линия на Първо Главно управление на ДС, допълни Соколов.
Като министър Соколов лично бил прегледал само две досиета - на неотдавнашния кандидат за президент и бивш конституционен съдия Георги Марков и на военния министър през 1992 г. Александър Сталийски. Направил го бил по искане на тогавашния председател на парламента Стефан Савов.
В тези досиета, според Соколов, имало "много неща".
Соколов смята, че
нито един министър през последните години не знае да съществува таен архивен фонд.
А според Стойков микрофилмираните по заповед на Семерджиев документи се намират в хранилище, което е на партера на Министерството на вътрешните работи.
"Тайното хранилище, за което говори генерал Семерджиев е един секретен от особена важност обект на МВР, някъде по баирите в Ловешко. Там някъде към февруари, март, най-късно април 1990 г. по негова заповед са били пренесени личните дела на действащите агенти, тъй управляващите от БСП се страхували да не би народът, който е обикалял по това време около черквата "Свети Седмочисленици", да нахлуе в министерството и да стане беля, както стана в ЩАЗИ в бившата ГДР," каза Стойков.
След няколко месеца няколкото сандъка, закарани край Ловеч, били върнати в сградата на МВР. Според Стойков в момента министерството разполага и с хартиения носител, и с архив на други носители. Дори е възможно в НРС да се пази микрофилмирано цялото уж унищожено досие на убития писател Георги Марков, предположи Стойков.
Според него заповедта на ген. Семерджиев е дала възможност на оперативните работници по тяхна преценка да преценят кои документи на действащи по онова време (1989-1990 г) агенти да подготвят за предаване в архива на МВР и кои да бъдат незабавно унищожени.
Някои от тях, каза Стойков, са в "частни колекции", чиито собственици "откриха черния пазар на досиетата още в началото на 1990 г."
Такъв бил
случаят с журналиста Кеворк Кеворкян.
"Негови документи в архива на Държавна сигурност няма. Къде са аз не знам. Да кажат неговите оперативни работници, под чието ръководство е бил той", каза Серафим Стойков.
Соколов разказа, че Чавдар Петков, когото заварил директор на Националната служба за сигурност, бил издал заповед да бъдат унищожени всички данни за висшето духовенство. "Това е горе-долу пълният състав на Светия синод, които са били агенти и сътрудници", каза Соколов.
Според бившия шеф на някогашната Комосия по досиетата Методи Андреев, който бе интервюиран по Би Ти Ви, има и изчезнал архив.
"Тези документи се водят унищожени, но информацията е, че една
емблематична за прехода групировка
е събрала тези именно изчезнали материали, основно от Шести отдел на Шесто управление на ДС, и ги е съхранявала извън сградата на МВР.
Това е незаконно изнасяне на архиви от оперативни работници на действащи, не свалени в архив агенти и сътрудници. Това са 3 до 5 хиляди човека", каза Методи Андреев.
По същото време в интервю за БНТ бившият премиер, сега депутат от СДС Филип Димитров каза: " Ние просто влизаме в Европейския съюз. Крайно време е хората в България да разберат, че това има значение и оттам нататък произтичат маса последици. Отварянето на досиетата ще стане.
Седемнадесет години не можа да стане, но сега вече ще стане, ще стане при това в един що-годе приемлив вариант, и то приемлив тъкмо затова, защото вече няма накъде да се бяга."
Димитров добави, че реакцията в момента не трябва да се пренебрегва, защото темата около архивите на бившата ДС е важна не само за нашите си вътрешни работи, а и за мястото на България в света.
"Най-големият дебат тече по нещо, което мнозина се опитваха да промъкнат в своите изявления в продължение на години - за добрите ченгета и лошите ченгета. И вчера в пленарната зала на Народното събрание пак имаше опит да се разграничат добрите от лошите ченгета. Слава Богу, това не можа да мине.
Добрите ченгета били тези, които провеждали престъпната политика на българския комунистически, съветския комунистически и други такива режими срещу западните държави, срещу НАТО, срещу ЕС. Те били добрите ченгета.
Тези, които сега управляват България, си мислят, че могат да разчитат на онези, които професионално цял живот са се борили с онова, към което ние днес принадлежим - със западния свят, с НАТО, с американския империализъм и т. н., капитализмът като такъв.
Тези хора сега трябва да получат сериозните секретни разузнавателни задачи и да бъдат поставени под чадър, да не би случайно някой да ги узнае и да ги дискредитира. В наглостта на подобно съждение има нещо шашардисващо", заяви Филип Димитров.
Според участвалия в същото тв предаване бивш шеф от Шесто управление на ДС, днес издател на в. "Земя" бизнесмен Димитър Иванов, микрофилмирането е било намерение, за което не стигнало време, за да бъде реализирано, но сега вече нищо няма значение, тъй като законът е приет от Народното събрание.
