С кандалът с предполагаемите тайни затвори на ЦРУ из Източна Европа може да окаже "отрезвяващо влияние" върху дискусиите за американските бази в страни като Полша, България или Румъния, смята експертът по национална сигурност и отбрана във вашингтонския "Америкън ентърпрайз инститют" Томас Донъли.
Във вторник в. "Вашингтон пост" публикува информация, че Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ е укривало и разпитвало някои от най-важните заловени от него членове на "Ал Кайда" в комплекс в Източна Европа, останал от съветско време.
Американското издание обаче не даде никакви по-конкретни данни за местоположението на засекретената база.
На следващия ден Том Малиновски, шеф на вашингтонския филиал неправителствената организация "Хюман райтс уоч" (HRW.org), заяви, че има доказателства - като разписания на полети - които сочат, че Румъния и Полша са сред страните, позволили на ЦРУ да използват тяхната територия за секретни операции.
Скандалът с предполагаемите тайни бази на ЦРУ предизвика широк отзвук в цяла Европа. Ако наличието им бъде потвърдено, румънското членство в ЕС може да бъде отложено, на полските представители в институциите на съюза може да бъде забранено да гласуват, алармира евродепутат.
До момента дебатите за базите се съсредоточаваха до голяма степен върху икономическите ползи за местното население или върху благоприятното влияние, което американското присъствие оказва върху отбраната на конкретната страна, коментира Томас Донъли пред полския вестник "Жечпосполита".
Необходимо е обаче да се разгледат и двете страни на уравнението и да започне политическа дискусия не само за приходите, но и за разходите, посочва изданието.
Полша, Румъния или България може да стигнат до извода, че разходите за близкото сътрудничество със САЩ се прекалено високи, смята Томас Донъли.
Според него е ясно, че ЦРУ и другите цивилни и военни разузнавателни служби не са били подготвени да се справят сами с огромното предизвикателство, каквото е борбата с тероризма.
Според "Жечпосполита" тиражираните твърдения във в. "Вашингтон пост" и впоследствие от Хюман райтс уоч, че ЦРУ разполагало с тайни затвори в източноевропейски страни не отговарят на истината.
Все още нямаме никакво, макар и косвено, доказателство за наличието на "тайни затвори" Полша, пише "Газета виборча". Варшавският вестник подчертава, че разрастващият се скандал вече сериозно вреди на облика на страната пред света.
Няма съмнение, че съществуват записи за полетите на частния "Боинг", който разузнавателната агенция на САЩ е използвала за транспортиране на пленници от "Ал Кайда" до тайни затвори на различни места по света, отбелязва "Газета виборча"
На 22 септември 2003 г. въпросният самолет явно е кацнал на малкото и отдалечено от големи градове летище Шимани край Шчитно във Варминско-Мазурското воеводство, пише изданието.
"Румънски Гуантанамо", извежда в. "Евениментул зилей", като посочва, че "господарите на тайната" за този затвор - сегашният президент Траян Бъсеску, неговият предшественик Йон Илиеску - и двамата отговорни представители на румънските разузнавателни служби, са опровергали съществуването на такъв център.
Още в четвъртък вечерта румънското министерство на отбраната покани журналисти, да посетят днес военната база Михаил Когълничану, на север от пристанище Констанца, посочена от Хюмън райтс уоч като възможен таен затвор на ЦРУ.
"Съществува ли затвор на ЦРУ на румънска територия?", задава въпрос на първа страница и в. "Романия Либера", като пише, че Хюмън райтс уоч обвинява, Таричану опровергава, а междувременно скандалът продължава.
Говорителят на Европейската комисия Фризо Роскам Абинг заяви, че ЕК ще поиска източноевропейските правителства, които още не са отрекли съществуването на "тайни затвори" на ЦРУ в страните им, да излязат с официални декларации.
Целта е да бъде получена колкото може по-голяма яснота и прозрачност по въпроса, изтъкна Абинг.
ЕК няма подозрения относно евентуалното съществуване на затвори на ЦРУ в Полша и Румъния и не вижда никакви причини да иска пояснения от тези страни, които вече отрекоха наличието на подобни затвори, добави говорителят.
Приемането на балканските страни в НАТО и ЕС е единствената сигурна рецепта за стабилност на Балканите, заяви пък във Виена генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер.
Схефер изрази надежда, че на срещата на върха на НАТО през 2008 г. ще бъде взето решение за нов кръг разширяване на алианса, с който, според него, шанс да бъдат обхванати имат Македония, Хърватия и Албания.
Вратата на НАТО е отворена, но държавите трябва сами да дадат своя принос.
Процесът на прием на Хърватия в НАТО, за разлика от ЕС, няма да влезе в дневния ред, докато ген. Анте Готовина не бъде предаден на Хага, подчерта Схефер, добавяйки, че би искал скоро и Сърбия и Черна гора да стане членка на Партньорство за мир.
Той изключи възможността за бъдещо оттегляне на НАТО от Босна и Херцеговина и Косово.
Тъкмо в чувствителния период на преговорите за статута на Косово силите КейФОР трябва да останат, подчерта генералният секретар на НАТО.
