Б ългарите проявяват най-малко гъвкавост по отношение на работата си, сочи проучване сред 31 държави на континента, осъществено от Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд.
Работата в България не е гъвкава за 80% от хората - повечето имат твърдо фиксирани място, работен ден, седмица и режим на почивки. Едва един от всеки 20 има допълнителна работа, само около 11% довършват нещо служебно вкъщи, а под 2% упражняват професията си дистанционно.
В същото време българите работят продължително по европейските стандарти - средно по над 44 часа седмично, а всеки четвърти посочва, че повече от пет пъти месечно му се налага да работи повече от 10 часа дневно.
Отчетливо малцинство - 28.4%, е доволно от заплащането му, само 25% виждат добра перспектива за напредване в кариерата, а 23% се страхуват, че ще изгубят работата си в следващите шест месеца.
Това сочат предварителните резултати от първото от пет години насам международно проучване на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд. То е извършено в края на 2005 г. сред 30 хиляди души от 31 държави - 25-те от ЕС плюс двете новопоканени, Турция, Хърватия, Норвегия и Швейцария.
За разлика от българската нормативна уредба, която при оценката на условията на труд набляга на спазването на трудовото законодателство и техническите параметри на работната среда, европейската фондация оценява нещата по-комплексно.
Изследването обхваща оценката на работниците за организацията на работата, възможностите да взимат самостоятелни решения или да променят ритъма и последователността на операциите, сътрудничеството в екипите, психологическия микроклимат, програмите за обучение и повишаване на квалификацията.
Подробното сравнение с по-развитата част от Европа разкрива друг структурен проблем в България - че работниците не са достатъчно квалифицирани за мястото си, че са твърде зависими помежду си и темпото им не се диктува достатъчно от условията на клиента.
Малко над 60% оценяват, че имат точната квалификация за работата си, което е най-ниският показател сред анкетираните 31 държави (усредненият е 74.6%). Под 56% научават нещо ново или получават някаква оценка на свършеното при средно 70% и 73% за цялото проучване.
При това положение не е изненадващо, че само 5.5% от българите смятат, че се нуждаят от допълнително обучение, което е най-ниският показател за Европа и е два пъти по-малко от данните в Румъния. Само един от всеки 16 анкетирани е минал някакво платено обучение през последните 12 месеца, което е три-четири пъти по-малко от масовия случай в цяла Европа.
Също така никой не е толкова самоуверен като българите - 64% смятат, че долу-горе имат достатъчно умения за работата си, докато средният показател в Европа не надхвърля 52%.
България е и лидерът в отговора на въпроса "Стига ли ви времето на работа?" - почти 88% отговарят с "да", докато средното за ЕС-31 е под 70%.
В потвърждение, че българите не са достатъчно гъвкави на работното си място, почти 53% от отговорилите заявяват, че темпото им зависи директно от началника, докато две трети от европейците са скъсали с тази зависимост.
В България много (62%) заявяват, че работят в екип (при средно 55% в днешния ЕС), но пък не са достатъчно независими в него - темпото им е силно обвързано с колегите (54.5% срещу под 42% в ЕС-25).
Любопитно е също, че едва 40% у нас контактуват директно с клиенти (в ЕС това е работата на 64%) и съответно на малко над половината работещи темпото се определя от клиента, докато в Европа това важи за средно 70% от хората.
Като цяло две трети от българите са доволни от условията на труд, в които работят. Процентът е доста по-нисък отколкото в 15-те държави - стари членки на Евросъюза, и десетте новоприсъединили се, където доволните са около 80 процента.
Същевременно у нас е сравнително малък делът на хората, които самооценяват работното си място като източник на насилие, сексуална или възрастова дискриминация, за разлика от 15-те представителки на "стара" Европа, които са доста по-взискателни към микроклимата във фирмите.
Във Финландия например 12.5% се оплакват от заплахи за физическа разправа, във Великобритания - 10.9%, в Ирландия - 7.9%, докато в България - едва 2.9%, и само 0.7% се опасяват от силов сблъсък с колегите.
За неприятен сексуален натиск съобщават 1.1% от българите, докато това правят четири пъти повече чехи и три пъти повече британци и норвежци.
Дискомфортът на работното място се усеща от българите приблизително в същата степен, както от колегите им в Централна и Източна Европа - 40% се оплакват от отпадналост, една пета са подложени на стрес и главоболие, всеки десети страда от безсъние.
Вероятната причина за това са съотносително по-високите стойности на шум, вибрации, запрашеност в местните производства.
Разликите със ситуацията в петнайсетте стари членки на Евросъюза са драстични - там оплакванията от отпадналост и безсъние са два пъти по-малко, по-нисък е и процентът на недоволните от нездравословната външна среда.
