Н а 30 май 2004 г., точно преди четири години, бе основана партията ДСБ. Учредяването й се състоя в столичната зала "България" и бе предхождано от няколкомесечни обиколки из цялата страна.
Както можете да прочетете на сайта на ДСБ, те преминаха при изключителен ентусиазъм, който изненада дори инициаторите. Граждани и политици, които заедно положиха началото на "гражданската партия". Слагам последното в кавички и защото тогава така я наричахме, и защото днес това понятие е лишено от смисъл.
Четири години по-късно ДСБ не е гражданска партия, не предизвиква ентусиазъм из цялата страна и целта й не е да стане първа сила в дясното пространство.
Целта й днес е да направи коалиция на оцеляването, евентуално със СДС, което преди четири години беше мъртво тяло и клиентела. Абревиатура, лишена от дух, апарат без избиратели ? същото, което днес може да се каже за "Демократи за силна България". Казвам това с горчивина.
Предметът на този коментар обаче не е връщане в миналото. Доколкото мога да съдя, дори малцината активни апаратчици от "Кърниградска" не се канят да отбелязват тържествено рождения си ден. Не са организирали среща с гражданите във ВИАС, за да го отпразнуват заедно.
Впрочем, тези срещи, толкова интензивни в самото начало, станаха все по-редки, а в последните години се провеждат или по пътя за Пловдив, някъде на Цариградското шосе, или в някой SPA център в луксозната провинция. Само за делегати.
Пиша тези редове не и за да се връщам към опита, който във всеки случай е полезен и би трябвало да послужи за бъдещи начинания. За това има време, ще има и повече място за дискусия не само в нашия вестник. Макар че четири години са си един управленски мандат и е редно да бъдат подложени на анализ.
Бях провокиран от друго - случайното съвпадение на годишнината с поведението на ръководството на ДСБ по въпроса за безмитните магазини, красноречивото разминаване между думи и действия, което е една от основните причини за краха на партията.
Темата за безмитните магазини е илюстрация на упадъка на проекта "ДСБ", тръгнал с толкова красиви думи и безкористни намерения, зареден с добра енергия и наистина заразителен в самото начало.
Спомням си, че тогава в зала "България" Владислав Тодоров произнесе думите: "Да си върнем България обратно" и изправи залата на крака.
Днес Иван Костов написа законопроект в стил "Да си върнем безмитните магазини обратно" и маркира цялата траектория на злополучния завършек на партията, която сега се идентифицира единствено с него. Неговият политически край ще бъде и неин политически край. Изглежда, че Костов може да кара само по един мандат - и в управлението, и в партийното строителство.
И повярвайте ми, това не е заради лошите ченгета, продажните медии, некадърното му обкръжение и предателите. Това си е негова отговорност, но той упорито отказва да я носи, маскирайки този отказ с театрални жестове.
В първия случай - на управлението, подава оставка и млъква обидено, оставяйки СДС да се разпада след него. Във втория случай - на неуспешното му партийно строителство, не подава оставка, говори много и оставя ДСБ да се разпада под него. И в двата случая не намира, все още не знам дали не иска, или не може, адекватната си роля в един градивен процес.
Много тънко обаче играе, бих казал дори с вкус, ролята на жертва и на неразбран, която все още намира вярна, макар и оредяла, публика.
Законодателните му действия обаче показват едно друго лице - лицето на обигран политически прагматик, каквото и да означава това в България, с изострен усет за комерсиалната страна на политиката.
В този смисъл между него и Ахмед Доган няма абсолютно никаква разлика и поради тази причина двете им честолюбия не могат да се понасят. Заблуденият електорат мисли, че водят политическа битка на живот и на смърт.
"Безмитните магазини са източник на политическа корупция и контрабанда" - това изречение повтаряха от ДСБ. Повтаряше го и Иван Костов в продължение на месеци.
След натиск от Европейския съюз се стигна дотам, че Министерският съвет внесе законопроект за затварянето на тези магазини. Законопроект внесоха и от ДСБ - Иван Костов, Иван Иванов и Веселин Методиев депозираха в Народното събрание предложение за... запазването им.
Публикуваме техния текст, срещу който самите те гласуваха в пленарната зала след силен натиск в собствените им редици. Публикуваме и краткото обяснение на заместника на финансовия министър, Кирил Желев, за разликата между законопроектите на Министерския съвет и тези на ДСБ.
Ще отбележа само, че Веселин Методиев се съгласява с така прочетените различия. Който иска да провери истинността на публикацията, можем да му предоставим протоколи и от заседанията на Народното събрание, и от заседанията на бюджетната комисия.
От тях много ясно личи абсолютното разминаване между риториката на ДСБ относно безмитните магазини и законодателните им инициативи в тази посока.
Нека повторя, че за безкомпромисното затваряне на безмитните магазини са Сергей Станишев и Министерският съвет, а за тяхното запазване са Иван Костов, Иван Иванов и Веселин Методиев.
В залата те гласуват точно обратното, след като усещат че скандалът ще стане голям и след като няколко народни представители от тяхната парламентарна група категорично отказаха да гласуват цитираните текстове.
Използвайки некомпетентността на журналистите, Костов се опита да замаже собствения си гаф, като не спомена за тези текстове в интервюто си при Николай Бареков и обяви въпроса за приключен. Формално това е вярно, защото Народното събрание гласува безмитните магазини да бъдат закрити, а за разсеяната публика тънките парламентарни процедури останаха неизяснени.
За публиката Костов измисли акцията "Чисти ръце" и призова институциите да разследват имотите на Доган, знаейки много добре, че от подобна институционална формалност няма да излезе нищо и че въпросът за чистите ръце в политиката у нас не се решава нито в прокуратурата, нито в съда.
Така по време на своето управление измъчваше нормалните хора, като препращаше всичките им въпроси за корупцията в СДС към Никола Филчев.
Ако Костов беше искрен в намерението си за чисти ръце, щеше да каже истината както за собственото си управление, така и за днешното. Защото политическата корупция се доказва трудно не само в България, а навсякъде по света, и да я назовеш означава да си независим от нея.
Когато го питаха за монопола на "Мобилтел", за Антоан Николов, за Косьо Самоковеца, за парите от Чорни, за Славчо Христов и за редица други, меко казано, смущаващи неща по време на собственото му управление, Иван Костов мрачно мълчеше и създаваше впечатление за жертва на некомпетентни критикари, непосветени в сложните дебри на властта.
Сега се е изстъпил в ролята на съдник и всички му се смеят - от Румен Овчаров през Бойко Борисов до Ахмед Доган. "Ти ли се намери да громиш корупцията?!"
Впрочем, словосъчетанието политическа корупция предизвиква у Костов органично отвращение. Само това ще споделя от личния си опит. И още нещо.
Когато в началото с няколко приятели се опитахме да проведем акция "чисти ръце" в ДСБ и да попитаме какво правят сред спонсорите на партията и нейните водачи на листи съмнителни банкери, свързани със СИК, и труженици на дърводобивната мафия, Иван Костов ни отговори много категорично: "Вие, гражданите, бяхте дотук, сега поемаме ние, политиците".
С това проектът "ДСБ" приключи. За мен - още тогава. Позволявам си да цитирам това изречение, защото бе казано не на четири очи, а пред десетина души. Позволявам си още риторично да попитам господин Костов: и докъде я докарахте вие, политиците?
